"Ла Сапиенца" в Рим е един от най-старите и престижни италиански университети, основан през 1303 г.. В наши дни това е най-големият университет в Европа по брой студенти редовно обучение. Подобно на други висши учебни заведения на Ботуша, и в него се преподава български език. В момента българският лекторат се числи към една голяма катедра "Европейски, американски иинтеркултурологични изследвания", и е в колегиума "Южнославянски езици", заедно със сръбски и хърватски, научаваме от доц. Наталия Няголова, лектор по български език и култура в "Ла Сапиенца".
Вижте видеото:
Някои студенти посещават лектората по български в "Ла Сапиенца", защото са с български произход и това е начин да поддържат връзка с далечната си родина, други - защото имат приятели българи или са били в страната ни:
"Имах докторантка, която случайно попада на едни археологически разкопки близо до Шумен и така харесва България, че започва да учи български – казва доц. Няголова. – В момента имам студентка, която пък е потомка на бесарабски българи и така попадна в нашата група. Но като цяло италианците имат голям потенциал да изучават българския. Все пак нашият език е аналитичен, какъвто е и италианският."

Освен в "Ла Сапиенца", български език и литература се преподават в университетите в Неапол, Венеция, Болоня, Бари, Триест. Началото е поставено още през 1929 г. от италианския славист и българист Енрико Дамяни, който създава катедрата по славянски литератури в "Ла Сапиенца", а през 1942 г. той основава и катедра по български език в Неаполския университет. Именно Енрико Дамяни е ученият, който поставя основите на италианската катедра в Софийския университет през 1942г. Принос към популяризирането на българския език и култура в Италия имат учени като Рикардо Пикио (1923-2011), както и видните съвременни италиански слависти Санте Грачоти, Джузепе Дел’Агата, Марио Капалдо, Марчело Гардзанити.
"Италианците имат много силна палеославистична школа. Но това нещо е позагаснало, макар че ги има все още тези връзки, тези специалисти, но нe може да се каже, че има масов интерес към палеославистиката сред младите тук – казва доц. Няголова. – От друга страна, за съжаление, много от студенти нямат информация за България, за културата и нашия език. Защото българският е специфичен в славянското семейство. Смятам, че трябва да се работи в насока осигуряване на повече преводи на българска литература и филми в Италия. Българският културен институт в Рим прави много в това отношение, колегите българисти в Италия – също, но не е достатъчно. Може би трябва да се измислят още начини българската литература да достигне до италианците, и не само съвременната. Ние имаме бели петна около нашата класическа литература, както и поостарели преводи, които трябва да се актуализират. Това е много важен канал, по който нашата култура да се популяризира в Италия" – заключава доц. Няголова.

Вижте още:
Видео: Венета Николова
Снимки: Венета Николова, Елена Каркаланова

Народната певица Кинче Вълчева ще бъде лектор на четвъртата творческа среща семинар на ръководителите на български фолклорни формации от чужбина, която ще се състои между 7 и 9 ноември 2025 г. в София. Това съобщават организаторите от..
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Идеята за този празник се ражда през 1938 г., когато в България тържествено е отбелязана 100-годишнината от освещаването на катедралния храм "Свето Преображение Господне" в гр. Болград в..
1 ноември е голям празник и за децата и учителите от БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Атина. Сред официалните гости, дошли да поздравят учениците са депутатът Стоян Таслаков, Мариана Петрова от посолството ни и представители на Пловдивския..
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Идеята за този празник се ражда през 1938 г., когато в България тържествено е отбелязана..
Народната певица Кинче Вълчева ще бъде лектор на четвъртата творческа среща семинар на ръководителите на български фолклорни формации от..