В световен мащаб производството на вино намалява, а 2023 г. е била с най-ниско производство от 6 десетилетия насам – сочат данните на Международната организация по лозата и виното (OIV). България остава все още по-слабо засегната от климатичните промени и реколтата от винените сортове дава надежди на производителите, че секторът има потенциал да се развива в бъдеще и ще продължи да осигурява поминък на стотици винопроизводители.

Много древни са традициите за направа на хубаво вино по нашите земи. Още траките са възприемали виното като "дар за боговете", а и днес червеното вино е участва в почти всички ритуали в живота на българите. Един ден в годината е посветен специално на лозята и виното.

На 14 февруари Православната църква почита паметта на Свети Трифон, но в народната традиция той се нарича Трифон Зарезан, защото почитта към него се свързва с първото зарязване на лозята за годината. Денят е празник за лозарите, винарите и всички почитатели на виното, които не пропускат на този ден да вдигнат наздравица и да почетат празника с много настроение и богати трапези.

За Трифон Зарезан хората от винопроизводителните райони организират пищни тържества с много музика, фолклорни ритми и разбира се с много вино. Ритуалът изисква всички да се съберат на лозето и след първото зарязване, лозята да се полеят с малко вино, за да е хубава и плодородна годината. 14 февруари е повод не само да се опитат хубавите български винени сортове, но и да се чуе думата на хората, които работят в избите. Те непременно ще разкажат за славното време през 80-те години на м.в., когато в България се извършва винен подвиг и страната ни става четвърта световна сила по производство и износ на червени вина. 

Но всичко това остава в миналото, защото бързо настъпва крах на целия винен сектор в България. Днес у нас има стотици нови и модерни изби, които произвеждат вино, с по-добри качества от всякога. Въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът ни е на абсолютен минимум – едва около 16 млн. литра на година. Това споделя Димитър Димов, потомствен специалист в областта на виното и в момента директор на винарна "Ялово" във Великотърновско, район с добри добиви и съхранена винарска традиция:

"В България се е консумирало вино и търсенето не е спряло, а клиентите ни са най-верният барометър, който показва кои са по-добрите вина. Ние енолозите за тях работим" – казва винопроизводителят от с. Ялово и допълва:

"В момента износът от България много намалява и по-голямата част от произведеното тук вино се реализира на вътрешния пазар. Същевременно и вносът на вино много се увеличава у нас, а българският производител трябва да се конкурира с вносните вина, които често са и по-евтини. България, допреди 20 години беше голям производител на вино, но в момента доста се сви производството и сега сме сходни като обем с Турция. Аз правя сравнението, защото работя и консултирам една изба там. Тя е много голяма, нещата са на индустриално ниво, докато при мен в Ялово производството е съвсем малко, бутиково. Но Турция не е член на ЕС и е съвсем друг пазарът. 

У нас е тенденция да намалява обемът на винопроизводството, имаме повече малки и традиционни производители, включително и аз съм представител на такава изба. А това, което баща ми е работил навремето, то беше голямо производство. В завода в гр. Лясковец са бутилирали по 20 хил. литра на ден, а моята изба в момента произвежда максимум 20-30 хил. бутилки на година, което значи, че аз произвеждам 10 пъти по-малко, отколкото те за ден са бутилирали".

Според Димитър Димов има много причини за това българското вино да не е конкурентно на световните пазари. От една страна е липсата на държавна стратегия за подкрепа в сектора, а от друга са ниските добиви от винените сортове, което се отразява и повишава цената на родната продукция. Според потомствения енолог повечето малки изби у нас не разполагат с модерна техника, а и засаждането на международни винени сортове, които изместиха българските, е още един фактор за ниските добиви.

Но виното не е само бизнес, то е и съхранено културно наследство и начин на живот в някои села, като например в Брестовица, Пловдивско. Там всяко домакинство разполага с лозе и няма как да си брестовичанин, ако не знаеш как се прави хубаво вино. Трифон Зарезан от край време е и празник на селото, който събира хиляди гости от близо и далеч – това ни казва Красимир Патишанов – управител на кооперативна изба "Брестовица":

"Голяма част от нашето производство се изнася. В Китай, например, който е един от големите ни пазари, преди пандемията стигахме до 70-80 хил. бутилки на година. Това е бъдещето на българското вино, ако успеем на тези пазари, ще има успех нашият отрасъл като цяло. А иначе празникът винаги е привличал хиляди гости в Брестовица. Имало е години, в които хората образуват километрични опашки, само и само да стигнат до мястото на тържествата. Празникът и тази година преминава с много песни, хора, народни изпълнители и разбира се, с много вино."

Снимки: БТА, БГНЕС, Facebook/Кметство Брестовица, Pixabay, личен архив