Освобождението на България през обектива на Сатмари

Основателят на румънската фотография, художникът Карoл поп де Сатмари е съвременник на Българското възраждане. Имал е възможността да заснеме и остави като документални образи знаменити личности и събития от българската борба за независимост. За Сатмари и неговото участие в освободителната Руско-турска война от 1877-78 г., разговаряме с д-р Анета Михайлова от Института по Балканистика към Българската академия на науките.

Карoл поп де Сатмари е унгарец от Клуж в Трансилвания. Роден е през 1812 г. Син е на пастор от благороднически род. Учи в академията по изящни изкуства във Виена. Но не завършва. Отдава се на пътешествия. Обикаля Европа. Няколко пъти преминава Карпатите и се установява в Букурещ - столицата на Влашко, разказва Михайлова. Бил е много елегантен и приятен събеседник, владеел е няколко езика. Скоро се прославил като автор на портрети, пейзажи и е назначен за придворен художник. Увлича се по фотографията. През 1850 г. отваря първото фотографско ателие в Букурещ.

00:00 / 00:00

Анета Михайлова пред Радио България

"Той е свързан с историята на България, защото снима българските революционери. Знаем, по това време Букурещ е център на родната емиграция. Прави два портрета на Левски. Първият е от 1868 г. Най-вероятно униформата е реквизит от ателието на Сатмари, като се сравни с други подобни снимки.

Вторият му портрет е от април, вероятно 1872-ра година. Това е последната снимка на Левски, по която за съжаление го и залавят. Кримската война печели на Сатмари огромна известност. Тогава отива на фронта с импровизиран фургон, в който си прави тъмна стаичка за обработка на снимките. След края на войната прави албум от 200 фотографии, които са представени на Парижкото изложение. Албумът е сензация. След него кралица Виктория го кани на аудиенция, Наполеон III също. Той прави няколко такива албуми, подарява и на руския император Александър II. Получава много награди и с това си участие като военен фотограф по време на началния етап на Кримската война, се утвърждава като първия военен фотограф в света. Всъщност фотографите по това време в цяла Европа са били много малко - общо около десетина."

На 65 години, доста преклонна възраст за военен кореспондент, Сатмари отива да отразява Руско-турската война, която е освободителна за България и носи независимост на Румъния от Османската империя.

"През 19-ти век се появяват и първите илюстровани списания, особено много през 40-те и 50-те години, и всички те изпращат свои кореспонденти на фронта. Доколкото знам е имало около 80 кореспонденти, причислени към двете страни. Най-много са били английските. По това време Сатмари освен придружаващ краля и румънската войска е бил нает като официален кореспондент на немското издание „Illustrierte Zeitung“, като през цялото време на войната той им изпраща скици от основни места на сраженията или това, което му се е сторило интересно. Изпраща много такива скици и снимки на едно английско издание – „The Illustrated Londn News“, където всъщност намираме в броя от януари от 1878 г. едни много интересни изображения от Плевен."

Графики от Плевен (автор - Карол поп де Сатмари)

Сатмари е един от малкото кореспонденти, който е присъствал на предаването на Осман паша и падането на обсадения Плевен. След провала на щурмовете през есента на 1877 г., повечето журналисти губят интерес и се оттеглят. Но на изображенията, направени от Сатмари, се виждат гладуващите османски войници в града, което принуждава гарнизона да се предаде.

"Да, освен че губят интерес, фотографите не са имали и достъп. Защото това се смята за много важно стратегическо стълкновение. Сатмари има щастието или, как да кажа, благоволението като придворен фотограф и художник да придружава румънската армия и румънския княз през цялото време на сраженията, така че е имал директен достъп до събитията. Той е очевидец на тях от натура, непосредствено, което за нас е много важно. Защото ако при художествените изображения има някакъв елемент на художествена субективност, то снимката е точно отражение на някакъв момент. Като добавим и че той е бил много добър в това, което прави, неговите изображения и снимки от това време са безценни за нашата история."

Веднага след края на Руско-турската война в Букурещ е отпечатан албум с фотографии на Сатмари, наречен "Souvenir des Razboiul 1877 – 78" ("Спомени от войната 1877 – 78"), с 50 снимки. Смята се, че сред тях има и на Франц Душак, негов ученик, който също снима по време на войната.

"За Румъния през 19-ти век, или поне през втората половина на 19-ти век, Сатмари има изключително значение, защото той е очевидец и е документирал – дали с молив, четка или с обектив – най-важните моменти от този период. Въпреки че е етнически унгарец, той свързва тясно съдбата си с историята на Румъния. Умира в Букурещ през 1887 г. и е много почитан. Неговата рождена дата се отбелязва, като ден на фотографията в Румъния. Аз искрено се надявам, някой ден българската публика да може да види тези снимки и картини, които отразяват не само Руско-турската война. Той има много снимки и акварели от България, които са не по-малко интересни", казва в заключение д-р Анета Михайлова.