От години работодателите в България изпитват недостиг на високо и нискоквалифицирани кадри. По данни на Българската конфедерация по заетостта, само за 30% от отворените позиции на трудовия пазар могат да се намерят подходящи хора. Като водеща причина от Конфедерацията посочват, че населението у нас застарява, а младото поколение още не е готово или не иска да излезе на трудовия пазар. Голяма част от тях са презадоволени от своите родители. Като феномен се посочва и групата на навършилите 40 години, които също разчитат на родителите си.
Немалка е и миграцията на трудоспособното население от България към по-богатите държави в Европа, привлечено от по-добрите условия на труд и по-високите възнаграждения. Дисбалансът между търсенето на кадри и предлагането трайно се е настанил в България – коментират специалистите.
Единственият и засега недобре оползотворен начин за вливане на работна сила в българската икономика, е чрез привличане на кадри от чужбина. Само за 2023 г. общият брой на хората, идващи от държави извън ЕС и получили разрешение за работа в България, е над 23 хил. Всяка година един от най-големите синдикати в България – КНСБ, събира данни и прави проучване върху трудовата миграция и нейната роля в трудовия пазар на страната ни. Според доклада на синдиката се очертава една много пъстра картина на националностите, от които идват новонаетите служители.
"През миналата година са получили разрешителни за работа у нас много хора от Украйна, Узбекистан, Киргистан, Турция – държави, които са по-близко разположени до България. Впечатление прави и големият брой на новонаети от фирмите хора, идващи от по-далеч – като Бразилия, САЩ, Непал, Тайван и др." – казва в интервю за Радио България Атанаска Тодорова, синдикален експерт в сектор Пазар на труда, трудова миграция и мобилност. По думите ѝ, става въпрос за хора, наети във всички сектори, но най-много се търсят служители за нискоквалифициран труд, каквито вече липсват на родна почва.
"Когато говорим за граждани на трети държави и техния достъп до пазара на труда, трябва да обърнем внимание, че имаме повече от 9 режима, които позволяват на тези граждани да работят тук. Имаме краткосрочна заетост и дългосрочна заетост. Що се отнася до краткосрочната заетост по сектори – 11 хил. са били назначените в туризма, около 400 човека са в селското стопанство, близо 300 са наети в животновъдството през 2023 г. Когато говорим обаче за дългосрочната заетост, ще видим, че изключително голямо количество са онези, които са в строителството и именно там са гражданите от Турция. Те са в най-различни сфери на строителството – жп, шосейно строителство, включително и такива, които работят на строежа на метростанциите при дълбоките изкопни работи. Така че строителството е на първо място, на второ място се извежда онази категория работници, които са в промишлеността – преработваща, шивашката промишленост. Ръстът на чуждите граждани, които са дългосрочно заети в България е 66% за една година" – обобщава Атанаска Тодорова:
"Висококвалифицираните работници са с т. нар. "Синя карта на ЕС" за продължително пребиваване и работа – тя е издадена за 1371 работещи през предходната година - посочва експертът и обяснява, че тези разрешителни са с опция за работа до 5 години, като това е и най-дългосрочната заетост за граждани от трети страни в държави като България. За сравнение трудовите разрешителни за строителството и промишлеността се издават за срок до 1 година. "Синята карта" е за високо квалифицираните специалисти, които са учили минимум висше образование. При тях особеното е, че по закон остават в България задължително 1 година, но след това, с това разрешително на ЕС могат да отидат където искат в Европа.
"През изминалата година близо 40% от получилите разрешение за пребиваване и работа още през първите 6 месеца напускат България и отиват в други европейски държави. Проблемът с недостига на работна сила и осигуряването ѝ от държави извън ЕС е свързан с това, че работодателите не могат да задържат новодошлите работници в България. И тук трябва да се помисли много добре, какво може да предложи работодателят, особено в категорията на краткосрочно наетите работници, защото при тях възнагражденията се оказват най-непривлекателни, като същото важи и за българските работници. Например в туризма те се наемат с доходи, близки до минималната работна заплата. В строителството пък може доходите да са и по-високи, но там условията на труд не са задоволителни. Така че, въпреки големия брой разрешителни за работа, издадени на чужденци през 2023 г., голямото предизвикателство остава в заплащането на труда, или как работодателите ще успеят да задържат тези свои работници. А една от целите на икономическите мигранти е да могат да издържат семействата си в родината. Същото както при българите, които работят в чужбина – те мислят как да изпращат пари към България", казва Атанаска Тодорова.
Снимки: freepik.com, БТА, архив, get-workers.eu
В събота , 2 ноември, минималните температури ще са между 5° и 10°, на места в низините и котловините между 1° и 4°, в София - около 4°. През деня ще е слънчево, но ветровито. Максималните ще са от 20° до 25°, в София – около 20°. Вечерта..
В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..
Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..
Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго"..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..