След като видяхме, че сме повечко – започнахме да се събираме на по-големите български празници – продължава Русинов. – Стремим се да направим така, че традицията, която сме запомнили от детството си, да я възобновим и предадем на новото поколение. Тук вече има много деца, които са родени или учили в Италия. Организираме и по 2-3 екскурзии годишно до най-големите градове, посещаваме различни исторически монументи в Италия, а те не са малко. Традиционно правим шествия за 3 март и 24 май на централни места в Рим. 

Някои от сънародниците ни посещават редовно службите в т.нар. Българска църква в италианската столица. Опитваме се също така да помагаме на хора, които имат нужда от работа, от лечение, или които са все още без документи. Отправяме ги към такива центрове за хора без документи, за да бъдат излекувани. И не на последно място – пенсиите. Ние сме помогнали на над 1000 наши сънародници да вземат пенсии в Италия. Правим това, като им съдействаме да си подготвят документи, да гиподадат на съответните инстанции и т.н. Някои от тях вече са пенсионери тук, други се върнаха в България" – казва ни Мариан Русинов.

Допреди 5 години членствотов дружеството се доказвало с членски карти и регистрираните били над 500, "сега обаче това се счита за отживелица" – казва председателят му. Русинов се гордее, че повече от две десетилетия организацията им се самоиздържа: "не сме взели една стотинка нито от Агенцията за българите в чужбина, нито пък от посолство или министерство – абсолютно нищо, от никого!". Имат и танцова трупа – "Дунав", а носиите също са направили собственоръчно:

"Повечето от тях са изработени от Стоянка Найденова, която е в пенсия и е почетен председател на Асоциацията, тя е от Пазарджик. От време на време се включват и някои други наши активисти. В "Дунав" танцуват 4-ма мъже и 10-ина жени.Когато правим манифестация с народните носии, винаги на туристите и на италианските граждани им е много интересно, събират се веднага около нас, разпитват  –  има един вид културен обмен."

Извън празненствата и репетициите животът подрежда дейностите. А животът на гурбетчиите на е лек – често те не знаят добре езика, нямат предварително организирана работа, просто търсят начини за препитание и помощ на семейството си.

"В последните години са много по–малко хората, които идват от България и нямат определена "посока" – твърди Мариан Русинов. – Навремето имаше много излъгани от фирми, обаждаха се по всяко време на денонощието – "Изоставени сме тук", "Казаха, че ще дойдат да ни вземат, но никой не идва"… такива истории имаше преди около петнадесетина години, за съжаление. Тогава наистина беше много трудно да се помага на всички тези хора. Имаше сънародници в много тежко положение, които бяха без средства дори да се върнат  – събирахме пари между нас, за да им купим билет, за да се върнат в България. Наистина беше много тежко, но в последните години не е чак толкова. Помагаме по-скоро на хората, които остават временно без работа. Може би 70% от българите, които живеем в Рим, са жени, които работят на домашни условия и когато сменят работа остават без квартири, докато намерят новата работа. В такъв случай се включваме с информацията за тези, които са на работа и имат собствени квартири, свободни места, т.е. служим като табло за информация и това е много хубаво, защото все пак човек знае къде да се обърне и да погледне, когато се нуждае от някаква информация.

Сега вече сме напреднали, посрещаме и гости, наши близки от България, които идват като туристи. Насочваме ги към някой по-евтин хотел или евентуално към хора, които имат свободни стаи" – разказва Мариан Русинов  в интервю за Радио България.

Мариан Русинов от 30 години живее и работи в Италия и е свидетел на множество проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни там, някои от които са свързани с работата на българските консулски представителства. Какви са те? – чуйте в звуковия файл:

Вижте още от срещите ни с българи в Рим: