Редом с историко-географските области Гора и Голо бърдо, с компактно запазено българско население е и югоизточната част на Албания. Макар икономическата миграция в последните години и тук да е оказала негативното си влияние, българите в района на градовете Корча, Билища, Поградец, на селата Връбник, Бобощица, Пустец и други от областта, позната като Мала Преспа (западния бряг на Преспанското езеро), продължават да пазят традициите и културата си.
Огромна роля за опазване на националната идентичност играят хора като Димитри Пандовски, председател на Дружеството за българо-албанско приятелство, позиционирано в град Корча. С неуморна работа и ентусиазъм Димитри продължава делото на баща си – Никола Пандовски, виден радетел за българщината и активен член на ВМРО от 1928 г.
"Създадохме Дружеството за българо-албанско приятелство и работим за съхраняване на културата, традициите и националната ни идентичност в област Корча – започва разказа си Димитри Пандовски, посрещнал екипа на Радио България в офиса на организацията на ул. "1 май" в град Корча. – Организираме различни събития, свързани с обичаите и празниците на България, дискусии по исторически теми и кръгли маси, посветени на личности от българската история. Имаме и неделни училища – в Билища и Корча, а от тази учебна година – и в Поградец. В тях на български език и култура се обучават 60 деца.
Търсим и намираме подкрепа за дейности, каквито са вече ремонтираният път до село Връбник, проектът за обновяване на старите чешми и оградата на гробищния парк на селото. Там, на каменните плочи са писмените свидетелствата за българския ни произход. Върху тях е писано на български и това трябва да се съхрани и пази."
Най-старото българско училище в областта Мала Преспа е това в град Корча, работи от 2015 г., обяснява ни Димитри Пандовски. Хората от района са били и сред главните активисти в процеса по признаване на българското национално малцинство в Албания, увенчан с успех през 2017 г. – казва нашият събеседник:
"През 2017 г. аз стоях много повече в Тирана, отколкото тук – спомня си Димитри Пандовски. – Нашият въпрос стигна и до премиера Еди Рама. Дадохме му всички документи, удостоверяващи нашия произход. А в парламента „за“ признаването на малцинството ни бяха 112 депутати от общо 120 участвали в гласуването. Как ги убедихме? Представихме им списък от 3000 души, които се самоопределят като българи. И припомнихме историята. Защото ние с България имаме много добри отношения, а в документите на Министерството на външните работи на Албания още през 1921 г. пише, че в Албания има едно малко българско малцинство.
Показахме и документи от 1935 г. от времето на Ахмет Зогу (б.а. държавен ръководител и първи крал на Албания – Зог Първи, управлявал от 1928 до 1939 г.), който признава легитимността на 10 966 българи, с опис къде живеят. И тези документи ние ги имаме.
Една от характеристиките на нашите българи в тази част на Албания е, че те са били сред най-образованите, ползвали са се с авторитет и са принадлежали към интелектуалния елит на страната. И днес това продължава. Завършвайки неделните училища, нашите деца отиват и продължават образованието си в България. Така че, признаването ни за национално малцинство е исторически момент и огромен успех за нас. И сега се радваме много, че младите българи се интегрират много по-бързо както в албанското общество, така и в Европа - през България. Където и по света да учи и да се реализира, този млад човек се нарича българин, има български документи."
Подкрепа на българите в тази част на Албания, за която отговаря и събеседникът ни Димитри Никола Пандовски, оказва фондация „Българска памет“ на Милен Врабевски, застъпник за каузата на българите е и евродепутатът Андрей Ковачев, признава Димитри Пандовски. Председателят на Дружеството за българо-албанско приятелство изтъква и ролята на българското посолство в Тирана, което само за 8 месеца през 2023 г. е организирало повече от 20 срещи с българите в района и с представители на българската държава, на които са обсъждани важни за тях въпроси и са набелязани конкретни мерки за решаване на проблемните моменти. Един от тях е нуждата българските учебници да са адаптирани към възможностите на българчетата в Албания – обяснява Никола Пандовски:
"И проблемът със спецификацията на учебниците трябва да се реши от България. Трябва ни специална програма за българското образование зад граница. Ние имаме деца от 1 до 12 клас, които се подготвят за кандидатстване в български висши училища. И е важно да се подготвят по-добре".
Българите в Албания с нетърпение се очакват резултатите от преброяването на населението в Албания, което беше проведено от септември до ноември м.г. "И 20% да достигнем в района на Мала Преспа, българският език ще стане официален (б.а. в документи, в табели на населени места, ще може да се изучава в албанските училища) – казва Димитри Пандовски. – Младите ще се интегрират много по-бързо в Европа и ще казват, че са българи, където и да се намират по света. Така ще могат да вземат нещата в свои ръце и да просперират".
По професия Димитри Никола Пандовски е ветеринар. Специализирал се е в пчеларството, което му позволява днес да отглежда кошери в близкото до Корча село Връбник и да произвежда напълно биологичен мед. Има син и дъщеря. Синът му е при него в Корча и работи като инженер-геоидезист, дъщеря му живее и работи в България.
А, когато го питаме какво послание би отправил към българите в България, Димитри Пандовски съвсем откровено заявява:
"Българите в България много добре знаят за нас. Не ни познават парламентаристите. Те трябва да се пробудят и да разберат, че ние тук ние пазим българските корени много по-добре, отколкото много от тях. Това мисля аз. Ще ти кажа и нещо друго, пък който както иска да ме разбира. Когато тук ми идват политици, аз не искам да ги чакам и посрещам. Ако идвате вие, ако идват артисти, инженери, учени и т.н., това е друго. Не искам демагогия, искам конкретна работа. Само така българите, които живеят в Албания могат да се убедят в добрите намерения на България. Ето защо, много повече трябва да се говори за нас, повече медии да идват и да разказват. За да се знае, че ние сме българи и нищо друго".
Фото: Красимир Мартинов-БНР
Българският писател Георги Господинов е сред дванадесет автори от цял свят, поканени за международни членове на британското Кралско литературно дружество, съобщи организацията на сайта си. Авторите са били подбрани от комисия на дружеството измежду над..
Радост, оптимизъм и добро настроение – тези емоции ни обещава екипът на Българския културен институт в Братислава. На 8 декември, в Teatro Colorato в словашката столица, от 18 часа местно време, ще бъде дадено началото на концерта "Да бъде джаз, да..
Влизаме в нов етап на платформата “България те иска”. От 2025 г. ще може да качвате своите CV-та в директно в нея и работодателите ще могат пряко да се свържат с вас, казаха в Бергамо продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов на форум „Кариера и..
Деца от Българското неделно училище “БулгаринА” в Пескара заедно с хор “Бяла Роза” към Българо-италианската асоциация „Българи в “Абруцо” ще изнесат..
Постерната изложба “Национален археологически музей – Съкровищницата на България” ще бъде официално открита днес в галерия “Методи Мета Петров” в..