Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йохана Траянова представя чрез фотографски техники жената като любов, закрила и... наркотик

7
Снимка: Йохана Траянова

За да изрази многоликостта на женските състояния и същност, визуалният артист Йохана Траянова си служи с ботанически форми, които пресъздава с фотографски похвати. Разказът й е иносказателен – той увлича зрителя, превръщайки го в активен съучастник. "Абстрактността и моето изкуство вървят ръка за ръка, тъй като се опитвам да предам емоция, която да бъде интерпретирана от отделния човек, а не конкретика, сложена в рамка", разказва тя.

Когато става майка, пред Йохана Траянова се отваря широко поле, в което вижда как жената се разполовява на множество парченца и в същото време остава цялостна. Именно този най-съкровен момент я вдъхновява да изследва ролите и многоликостта на женските усещания, настроения, възприятия. В изложбата "Потапяне : Тя", разположена в столичното културно пространство "Бобина", пресъздава девет състояния посредством мозайки, всяка от които съдържа по 20 фотографии.


"Идеята ми беше фотографията да е съставена от малки частици, напомнящи за непрестанното разпиляване на жената, но не в смисъла на хаотичност, а по-скоро нейният стремеж да се раздава максимално и да достига своя лимит – обяснява артистът. – Например ако жената е любов, тя иска да бъде най-добрата любов и то във всички направления – жената не е само интимната любов, но и любовта към детето, любовта в професионален план, любовта като отношение към всеки един детайл от живота."

Йохана Траянова достига до фотографията чрез... думите. През 2018 г. тя завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Драматургия", която отключва в нея желанието да разказва историите си в образи. "Търся в себе си философски идеи и цялото ми изкуство е много лично, то винаги открива част от моя вътрешен свят", разкрива визуалният артист пред Радио България.

Открехвайки собствения си воал, през контурите на фотографските изображения Йохана Траянова разполовява женската идентичност, за да ни допусне до загадъчни, почти неуловими форми.

"Жената е сила, защото е готова да обърне целия свят в името на своята любов – въвежда ни в енигматичните изображения техният автор. – Друга страна, която ми се разкри в процеса на изработването на мозайките, е че жената е мания, жената е наркотик. Тя може да бъде всичко това за влюбения мъж, който е способен да мисли за нея до маниакалност, да иска да притежава част от нея."

И да улови един-единствен миг, преди да бъде запратен в неговия антипод, тъй като именно това е единицата, която отмерва разстоянието между покоя и движението, близостта и дистанцията, нежността и жестокостта.

"Пътят между тях може да бъде много кратък – буквално едно обръщане – казва творецът. – В някакъв порив, например да защити своето дете, от нежна тя може да се превърне в жестока. Така че наистина това е много лек преход."

Йохана Траянова илюстрира шеметните превъплъщения на жената, надниквайки в отделен детайл – листче на цвете, негов цветови нюанс, някакво своеобразие. "Когато снимаш цвете, с фотоапарата искаш да влезеш все по-навътре и наистина се получава много интимен процес между човека и растението", обяснява тя. А за да не залитне въображението в галактически отдалечена пропаст, поставя ключови послания, с които да остане в загатнатата вселена. Като "Закрила":

"Много ми харесва състоянието на калата, избрах я заради формата и тъмнолилавия цвят – продължава Йохана Траянова. – След като прочетох за нея, разбрах, че всъщност е отровно цвете, но едновременно служи и за противоотрова. Например, ако те ухапе отровна змия, калата се превръща в лек. Затова и я представих по малко хищен начин с идеята, че жената е закрила".

За да вдъхне сила, цвят, а понякога и така нужните балончета на закодираните послания във всеки един кадър, Йохана Траянова си служи със стария полароид. Някои части от материала оставя да отлежат в кутии с вода и веро, а други сготвя в тенджерата с цвекло. "Много ми харесва елемента на лека нараненост, на неясност, с който да затрудня зрителя в разчитането на изображението и да му дам свободата да вникне в себе си", добавя тя. По този път го водят и звуковите картини на Деян Цвятков – неизменна част от цялостното аудио-визуално пространство, в което артистите се стремят да "потопят" посетителите.

Снимки: Йохана Траянова, Диана Цанкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Илия Луков

Българските общности зад граница посрещат народния певец Илия Луков с бели гълъби в небето

Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...

публикувано на 12.12.24 в 12:25

Филмът "Стадото" спечели "Кралски бенгалски тигър" на фестивал в Колката

Българският филм "Стадото", режисиран от Милко Лазаров, е обявен за най-добър филм в международната конкурсна секция на 30-ия Международен филмов фестивал в Колката (бивша Калкута) в Индия. "Стадото" спечели Златната награда "Кралски бенгалски тигър",..

публикувано на 12.12.24 в 12:25

Показват филма "Без крила" за параолимпиеца ни Михаил Христов на фестивал в Италия

Днес, в рамките на 44-тия фестивал за спортни филми "Златен Паладин" в Палермо (Италия) ще бъде показан филмът на режисьора Николай Илиев "Без крила", представящ личната борба на параолимпийския световен шампион по дълъг скок Михаил Христов...

публикувано на 11.12.24 в 06:35