Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любопитно от България: Бяла писана посреща пътниците на видинската жп гара

4
Снимка: Радио Видин

Има един перон, на който самотниците и влюбените с разбити сърца се чувстват приети. Щом стъпят на твърдата земя, насреща им върви сърдечен “посрещач” – без претенции да види тъй дълго критата усмивка. Достатъчно му е да се поспрат, за да отърка бялата си козина.

Котето от видинската железопътна гара няма тъжната съдба на японското куче Хачико, което години наред напразно чака стопанина си да слезе от влака. Когато е съвсем малко, то избира оживеното място за свой дом, а служителите и пътниците във Видин се грижат да не остава без милувка и питателна храна.

“Появи се миналата година някъде през лятото – спомня си служителят на гарата Десислав Стойков. – То е добро и дружелюбно, даже влиза и в чакалнята. Обича да си играе с всички хора, не да бяга от тях и те си го харесват. Радват му се, хранят го.”

Пухкавата принцеса на видинската гара отговаря на различни имена – от Боянка до Розамунда. Бързо се превръща в любимка на служителите, които се редуват в осигуряването на храна. Една дама пък купува къщичка и редовно навестява животинчето с провизии в ръка. Като всяка себеуважаваща се котка обаче и Боянка-Розамунда предпочита да спи в най-обикновен кашон.


Когато не е заета със сън или обяд, "госпожицата" заема любимото си място в чакалнята и протяга ласкав нокът към купуващите билети пътници. За наблюдателница й служи автоматът за кафе, от който властва с господарски вид. Всеки, взрял се в нейните очи, твърди, че погледът й е човешки.

“Тук, на гарата, много хора седят по пейките, а котето минава покрай тях и се закача – разказва Десислав Стойков. – На влак все още не е е качвало и засега обикаля единствено в района. Много е гальовно, симпатично и всички му се радват. Някои му носят котешки консерви – от малките, които много харесва. Като ги усети и веднага скача. Ние също му купуваме, веднъж един ще донесе, на другия ден – друг. Досега не е оставало без храна.”

Бялата котана вече се е сраснала с видинската гара. Посреща и изпраща пътниците, понася с търпение дори най-любвеобилните им пристъпи, разхожда се с навирена опашка. И с изпитателен поглед изучава преминаващите – дали не очаква някого? Ако все пак един ден се хвърли в нечии прегръдки, избраният със сигурно ще прочете посланието в човешките й очи.

Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Изабел Борисова от Радио Видин на БНР)






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Честити 89, Радио България!

На 16 февруари Радио България празнува своята 89-а годишнина.  Честит празник, колеги! Честит празник, слушатели и приятели отблизо и далеч!  Въпреки трудното време, през 2021-2022 г. успяхме да възстановим аудио предаванията "България..

публикувано на 16.02.25 в 08:55
Кирил Вълчев

БТА представя уникален шрифт по повод годишнината си

На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..

публикувано на 16.02.25 в 07:30

Хладна неделя, в Североизточна България - сняг

През следващото денонощие ще бъде облачно. В Североизточна България ще завали сняг, който през деня ще обхване много райони от Северна България. В Южна България валежите ще са от дъжд. Интензивни и значителни по количество ще са снеговалежите в..

публикувано на 15.02.25 в 17:50