На повече средства по трите национални програми на Министерството на образованието и науката ще могат да разчитат българските неделни училища през 2024 г. Това стана ясно на открития днес в Лисабон образователен форум "Иновативни методи и материали за преподаване на българската история и география на България в българските училища в чужбина".

Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, запозна представителите на неделните училища подробно с възможностите на трите национални програми, по които те могат да кандидатстват за финансиране. Както и през миналата година това са “Роден език и култура зад граница“, “България - образователни маршрути“ и “Неразказаните истории на българите“. Последните две започнаха през 2023 г.

• Финансират две нови програми за българските неделни училища в чужбина

„Всяка една от тези програми има своите цели и конкретно разписани очаквани резултати, индикатори и т.н. – обясни пред учителите Ваня Балчева - Но общото, което сме се стремили да постигнем, разписвайки програмите, е от една страна – да се опрем на вашия опит, на това, че вие познавате местната образователна система и, че вие ще успеете да създадете плавен и спокоен преход на децата от съответното местно училище в българското неделно училище, без да се стресират - да се включат с усмивка и да го помнят с добро. Да използваме опита на лекторите, които са в чуждестранните университети, командировани от България и да ви дадем свободата да организирате подобни форми, каквито се случват тук. И да ви дадем свободата, вие да изготвяте електронни и други образователни ресурси на базата на вашия опит, като . ви подпомогнем с финансиране и като опростим кандидатстването и реализирането на дейностите. 

Втората задача, която се надяваме да постигнем, е да засилим връзката между българските неделни училища в чужбина и български училища на територията на България, а също - държавни университети в България - университети в чужбина, в които имаме лектори. Естествено тук са и държавните институции, с ясното съзнание, че подкрепа ще оказват задграничните представителства на страната ни“.

И трите национални програми са поместени за обществено обсъждане на уеб сайта на МОН, а крайният срок за представяне на становища и мнения е 4 април 2024 г., уточни Ваня Балчева.  

Интерес сред учителите от българските неделни училища, участващи на форума в Лисабон, предизвика и темата, представена от Борис Михайлов от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той запозна преподавателите с практическите ползи от използването на изкуствения интелект в обучението по История на България и превръщането му в техен асистент. 

Показа и налични безплатни ресурси за създаването на съдържание, тестове за проверка на знанията и други разнообразяващи часовете по история форми, включително чрез представения наскоро български изкуствен интелект BgGPT. С негова помощ, в реално време и само за броени секунди Борис Михайлов изработи по няколко примерни форми, които могат да се приложат в практиката на учителите – „Учебен театър и сценарий за театрална постановка на тема „Златният век на България“, учебна настолна игра и няколко теста. Това провокира жив интерес сред учителите от неделните ни училища, които видяха възможност изкуственият интелект да се погрижи за предстоящите им тържества по случай 24 май.

С напълно практическа насоченост беше и представянето на темата за обществените медии и работата им за каузата на българските училища в чужбина, който направи журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР.

„Искам да ви уверя, че българските национални радио, телевизия и телеграфна агенция са ваши съюзници по мисия – каза тя пред учителите от училищата ни по света. – Излишно е да има притеснения. Този контакт е от полза и за двете страни. И най-важното – не само за двете страни, но и за всичките 100 хиляди лица на аудиторията. А в това число са и родители, които, за съжаление, не са мотивирани да пускат децата си на училище. От другата страна са българските училища в чужбина. Вие знаете повече от мен, няма какво да говоря, но нека да си дадем сметка колко е важна мрежата им. Как асоциацията е един влиятелен техен представител, не само институционално, както се случва в МОН, че всъщност това осмисля една държавна подкрепа на почти единствената, както отбеляза г-жа Йотова, национална политика спрямо нашите сънародници по широкия свят. 

И, че целият този контакт с обществените медии има смисъл за да укрепи двупосочната връзка с България - от българите в България към българите по света и обратно, но без да ги противопоставя. Естествено, че тук може много да се говори за любознание, родолюбие, национална идентичност. С други думи въпросите, които искам да събудя и да помогна заедно да ги говорим е какво знаят българите за училищата ни в чужбина,  какво се преподава там и по какъв начин са свързани те с образователната система. Защото има такива усилие. Въпросът е светът да разбере за тях. Всяко добре развиващо се българско неделно училище - в Лисабон, Пекин, Кьолн, Тенерифе, където и да е, би функционирало правопропорционално на популярността си и разумно то да разказва за успехите си, за инициативите си, да за проектите си. Тоест това, което вие правите, има смисъл да бъде разказвано говорено, повтаряно в по-широка аудитория от тази, в която сме в момента.“

Милена Димитрова предостави и преки контакти с главни редактори, продуценти, редактори и водещи на предавания, като насърчи учителите да бъдат активни и да предоставят информация за своите дейности. Така те ще станат по-разпознаваеми както от българите, живеещи по света, така и от сънародниците ни в България. Което е важно, с оглед задържането в българското училище на децата, родени и/или израснали зад граница. Председателят на Общественият съвет на БНР се спря обстойно на работата на Радио България за българите по света, на програма „Христо Ботев“ на БНР в частта за културата и образованието, а също – на Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция.   

„Преди да дойда за нашите среща се постарах да говоря и с колеги от националната телевизия и от БТА, и от радиото – каза Милена Димитрова.-  И с тяхно позволение предлагам личните им и служебни контакти. Най-напред ще започна с Радио България и главният редактор Красимир Мартинов, който е тук. Радио България, което предава на български и 10 чужди езика за българите по света. Подготвя емисии, репортажи, дълги очерци. Те бяха скоро в Албания, В Братислава. И Мартинов казва, че програмата на Радио България е тематично ориентирана към българите в чужбина, т.е. не само, че той излъчва на вълните на БНР в България, но го чуват през интернет радиото в целия свят и никак не е безразлично дали от Ричмънд, Вирджиния ще чуят какво правят в Рединг, Великобритания и – обратно Защото това е обмен на идеи, от които всички ние печелим. Предимството на обществените медии, без да ги противопоставям на търговските, е, че те разгръщат една нова дигитална мрежа, правят подкасти, социални мрежи. Те присъстват в Инстаграм, присъстват в Телеграм. Във Фейсбук предаванията им имат активни страници. Възможно е да отидете в един от аудио и видео подкастовете, които прави БНР, заради което е на едно от първите места и е давано за пример от Европейския съюз за радио и телевизия. Всъщност, вие може да ни делегирате свободата те да направят какъвто искат репортаж за вас, но да попаднат в обхвата на тяхното внимание.“

• Илияна Йотова: "Неделните училища са най-видимият резултат от политиката за българите в чужбина"
• Лисабон е домакин на форум за българското образование зад граница

Снимки: Красимир Мартинов