"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…"
Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости, няма как да му бъдат простени и неговите грехове. За истинските вярващи най-голямата сила е да простиш не на любимите хора, а на враговете – на тези, които най-много са те наранили.
По примера на Иисус Христос, който прости на мъчителите си, "защото не знаят що вършат", така и следовниците Му се стремят да достигнат висотата на безграничната Му любов към хората.
"Простете и простени ще бъдете”, казва Христос и наставлява учениците си: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости”.
В заръките си светите отци на Православието казват, че християнинът не чака да му поискат прошка, а пръв подава ръка и иска да му бъде простено.
Неслучайно, на прага на Великия пост, за да бъде той спасителен и полезен за душата, православните християни си дават взаимно опрощение. На вечерното богослужение всички се събират в храма и след края на службата свещениците се обръщат към миряните с молба за прошка. Всички присъстващи се обръщат един към друг с думите: "Простено – Прости! Следва братско целуване, с пожеланието за спасителни пости.
Важно е прошката да идва от душа и сърце, да бъде искрена. По този начин, освободени от бремето на угризения и съмнения, постещите навлизат в Светата Четиридесетница с молитва, покаяние и смирение – най-силните оръжия срещу изпитанията.
Тази година, за пръв път от новата ни история навлизаме в тежкия период на Великите пости без духовен пастир и сърца, потънали в скръб. Няма да чуем патриаршеската благословия и заръки, толкова важни за духовните чада на Единната ни Църква. Ще посрещнем и Великден без духовен водач, който да обединява и насочва молитвите ни в радостта и любовта ни към Бога.
С подобно нелеко преживяване назад във времето изплува картината с падането на Търново през 1393г. и Патриарх Евтимий, насилствено изтръгнат от паството си и изпратен на заточение от османските поробители. Когато се разделял с народа си, от всички страни се стичали към него с думите: "На кого ни оставяш, пастирю?”, а той им отвърнал "На Светата Троица и сега, и вовеки”.
Така и ние днес сме оставени от нашия любящ и всеотдаен пастир Неофит на Божията милост, с надеждата да бъде избран достоен негов заместник, който ще продължи със същата грижа да бди над православния ни народ.
А критериите са МИР, КРОТОСТ И БОГОЛЮБИЕ – добродетелите на покойния дядо Неофит.
"Той беше талантлив в много аспекти от човешкия живот. Даваше ни нагледен пример какво иска нашият Господ – какви да бъдем, за да наследим Царството небесно" – казва отец Василий Сарян, предстоятел на софийския храм "Св. Преображение Господне", а в интервю за БНТ продължава:
"За нас християните, независимо дали сме духовници или миряни, основата на нашия живот е Словото Божие. Затова най-добре ще мога да обрисувам думите си със словата на Св. апостол Павел. В посланието си до евреите той казва: "Помнете вашите наставници, които са проповядвали Словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им!" Вяра - безпрекословна, безгранична вяра, която носи със себе си всички останали добродетели, които Негово Светейшество пръскаше около себе си. Смирение, безкрайно търпение, което понякога граничеше с това да не можем ние, хората около него да възприемем, защото в този забързан живот търпението почти го няма. То е нещо екзотично в нашия живот, а в Словото Христос сам казва: "С търпението спасявайте душите си!" Беше много прецизен, изключителен ерудит, невероятно аристократична визия, един финес, от който само можеше да се учим. Това са ми спомените и те са за мен като учебник, по който да се опитваме да живеем."
Бог да го прости и нека бъде светла паметта му!
Снимки: БГНЕСВъведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..