В началото на месеца деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. д-р Климент Найденов посети бесарабските българи в украинското село Зора, за да направи дарение – два лаптопа, книги за Атон на професор Румен Пенин, както и издания, свързани със създателя на географската наука у нас – академик Анастас Иширков. Това е първата инициатива на новосъздадения Explorers Club Bulgaria, чието официално представяне е тази вечер, 19 март, в аулата на Софийския университет.
"Опитваме да създадем клуб на изследователите, който да представлява едно мултидисциплинарно професионално общество. То трябва да е посветено на напредъка в научните изследвания, в теренните изследвания, в опазването на околната среда и всичко, което може да съхрани нашата планета и да развие научните изследвания в абсолютно всички области“ – поясни в интервю за Радио България проф. Найденов.
Сред учредителите на клуба са някои от водещите български имена в науките за земята, историята и културата, но същевременно и страстни пътешественици, като археологът проф. Николай Овчаров, географът и писател доц. Георги Бърдаров, писателят и пътешественик Северина Маркова.
"Предвиждаме едно пътуване до най-голямата солна равнина в Боливия и всичко, което я заобикаля. Искам да споделя за вашите слушатели, че под тази най-голяма солена равнина в света, се намира най-голямото литийно находище в света, от което започва добив на литий за електромобилите. След това бихме желали през май да посетим Алжир, като там ще навлезем дълбоко в пустинята Сахара, където има скални рисунки от времето, когато пустинята е била зелена. Ще направим едно проучване заедно с проф. Николай Овчаров за това какво се е случило, какво е състоянието сега и очакванията за тази пустиня и скалните рисунки, тъй като те са под закрилата на ЮНЕСКО."
Засега експедициите ще се финансират с лични средства на участниците, както и с помощта на съмишленици. Проф. Найденов изрази надежда в бъдеще чрез тези пътешествия, в които ще има и пътуване, и наука и изследвания, да се задвижи един процес, в който да се включват много повече хора, а пътуванията да имат кауза. "От всяко едно пътуване ще се отделят средства, за да могат да се правят някакви социални каузи, както ви казах първото беше в Украйна. Видяхме че има ефект, хората се зарадваха".
"Видяхме една светлина в очите на децата, която може би тук в България, тъй като сме доста презадоволени и не можем да я усетим, но там благодарността в погледа на тези деца си личеше" – казва проф. Климент Найденов, но не скрива усещането за напрежение, което витае във възуха в Украйна. Последното му посещение в Одеса е било белязано от дронови атаки.
"Пътуването ни до село Заря, както е побългареното му име, беше напрегнато, тъй като трябваше да преминем доста застави с млади момчета взети на военна служба. В самото село бях много впечатлен – там има около 5 хиляди жители, бесарабски българи, 1700 къщи. Тези хора определено съхраняват българския дух и традиция. Направиха ни много мило посрещане, с храна, която те са добили от земята си. Аз се почувствах като в едно забравено време. Хората бяха много чисти, добронамерени. Като човек, занимаващ се с география на селищата в България, бях впечатлен от много активното читалище, но също така, че това село има европейски, световни и олимпийски шампиони, четири футболни отбора в 4 възрастови групи, отбор по борба. Оказа се, че местните земевладелци поддържат всичко това, а в допълнение хлябът в селото е безплатен за всички."
Силните впечатления карат българския изследовател да заяви категоричната си готовност да се завърне при тези 5 хиляди бесарабски българи, но вече с трите си деца. "За да могат моите деца да познават свои сънародници и извън граница, защото това е едно завръщане към нашите корени" – казва в заключение проф. Климент Найденов.
Снимки: БТА, СУ "Свети Климент Охридски", личен архив
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..