Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път! – са финалните строфи от "Добрите писма" на незабравимия български писател за малки и големи Валери Петров. "Добри писма"днес се крият в детските книжки, приказки и стихотворения, които неосъзнато ни учат на живот преди живота. Днес тези истории отбелязват своя празник.

"Аз трябва да кажа с цялата отговорност на вече 16-годишния си издателски опит, че в България много дълго време бяха занемарени българските автори – признава преди време пред Белослава Димитрова от БНР издателят и преводач Манол Пейков. – Чужди автори винаги са се издавали, макар и в доста ограничен подбор. До съвсем скоро всъщност у нас имаше една утвърдена естетика – тази на илюстрацията от руските народни приказки и доста подобната на нея холивудска 3D илюстрация, която доминираше почти изцяло на пазара. Целият диапазон, в който се издаваше детска литература, беше изключително стеснен. Другото, което беше силно определящо в жанра, бяха цените – смяташе се, че щом е детска книжка, тя трябва да е изключително евтина. Последното десетилетие започнаха да се появяват едни по-малки ентусиазирани издателства, които започнаха да издават във високия сегмент книги за деца. Покрай това се отгледа едно ново поколение млади майки, които гледат по друг начин на живота и това, което искат да дадат на децата си. Напоследък пазарът се развива шеметно и аз съм много щастлив от това"– категоричен е Пейков.

"Странното, интересното и хубавото е, че имаме бум на детски издателства, на детска литература и все повече и по-хубави издания се срещат на нашия пазар. Дори аз самата бях изненадана, когато започнахме да преглеждаме издадените книги през миналата година, които да представим на Панаира в Болоня тази година. Впечатленията ми са, че все повече се разширява нивото, с което авторите представят различни теми, обръща се все повече внимание на културата и изкуствата в тях и това за мен е много удовлетворяващо" – потвърждава и Венка Рагина.

"Детската книга е особен звяр", цитира автобиографията на музиканта Брус Дикинсън издателят Димитър Риков.

"Много зависи как подхождаме към нея. Ако питате бившите соц страни, детската книга трябва да изглежда по един начин, но ако питате западните ни колеги – по друг, ако питате американците – съвсем по трети, да не говорим за Далечния Изток. Това му е хубавото на Болоня – срещат се различните течения в художественото изкуство, защото няма какво да се лъжем – в детските книги водещи са илюстрациите, различните виждания на художниците по целия свят изпадат понякога в сблъсък, понякога в диалог. Това, което нас, българите, ни интересува е по-класически, славянски рисунък, по-близък до естетиката на държави като Полша, Литва, Словения, Украйна, държави от този ареал. Тези илюстрации някак си са по-разбираеми, по-близки са до сърцето на родителите. Всеки може да си хареса нещо в Болоня в името на детето. Това, което мога да кажа е че много наши български художници работят с чуждестранни издатели."

На какво е важно да се обърне внимание в текстовете за децата, растящи в средата на изкуствен интелект? Подобна дискусионна тема ще обсъждат и изложителите в Италия тази година. Децата днес са различни от нас, на тяхната възраст и сякаш все повече предпочитат нови и авторски истории за света и всичко в него.

"Всяка година ще се раждат нови "клиенти" на "Червената шапчица" и "Снежанка", които най-вероятно ще се запознават с тях. Няма как да се пренапишат нови класически приказки, те и не са толкова много. Пазарът диктува необходимостта от нови срещи с нови герои, защото децата се изморяват от добре познатите истории, в които лошите изяждат непослушните и накрая добрите ги спасяват. Приказката може да е много смешна и поучителна по много нестандартен начин, каквато е "Малкият НЕеднорог" например. Това е едно дете еднорог, което непрекъснато казва не – затова му казват НЕеднорог. Всички деца обичат да се инатят просто така, за удоволствие. Тази книжка е на немско издателство и издателката, която срещнахме в Болоня миналата година ни каза, че има над милион и половина продадени книги само в Германия. Просто е нещо различно и нестандартно. Децата търсят такива книги."

Именно с такива нестандартни истории се ражда и новото поколение български писатели, които грабват вниманието на младите родители, казва издателят. Най-голямата сила на детската книга е да събере децата и родителите на едно място, като децата ще усетят поуката по един начин, а родителите ще намерят съвсем различен смисъл в нея, но всички трябва да се усмихнат накрая, смята Димитър Риков.

* "Къде остана детството" Асен Кисимов