Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди 164 години в Цариград е заявена българската църковна независимост

Българският храм „Свети Стефан“ в Истанбул
Снимка: БГНЕС

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Вместо името на патриарх Кирил VII е произнесено това на султана Абдул Меджид и е добавено "всякое епископство православных" (Всички православни епископи). Тази формула се произнася само от предстоятел на автокефална църква. С този акт българската църковна община в столицата на Отоманската империя заявява, че не признава духовната власт на патриаршията във Фенер и обявява независимост на българската църква. След 10 години на дипломатически перипетии Великденската акция завършва със създаването на Българската екзархия. Българската православна църква е призната за равноправна между останалите църкви през 1945 г. 

Иларион Макариополски (1812-1875)
Историкът Тончо Жечев в своята книга „Българският Великден или страстите български“ пише, че още тогава Георги Раковски оценява толкова високо станалото, че иска този свят ден да се празнува всяка година. „Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…“, пише Жечев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Подкупулен стенопис в храма на Бачковския манастир

Църковен календар – 2 август 2025 г.

На 2 август светата Църква възпоменава Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан – първият християнски мъченик и на свети свещеномъченик Стефан, папа Римски, който се чества в същия ден. След като свети първомъченик архидякон Стефан бил убит..

публикувано на 02.08.25 в 06:00

Централната железопътна гара в София разказва своите истории

Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..

публикувано на 01.08.25 в 08:20
Първата българска банкнота – лице. Оригиналът се съхранява в Регионален историческия музей – Габрово.

Екземпляр №000001 – превратната история на първата българска банкнота

В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001.  О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..

публикувано на 01.08.25 в 06:45