На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар,над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването.
От ранни доби младите жени или т.нар. лазарки, облечени в пъстри народни носии, берат цветя, за да сплетат венци за следващия ден – Цветница. Девойките обикалят селото от къща на къща, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет стопаните, които пък ги даряват с дребни подаръци. Нашите предци са смятали, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. На този ден било прието момците да искат ръката на своето либе.
И до ден днешен Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Още за най-цветният и слънчев български празник вижте в публикациите от колекцията на Радио България:
Снимки:
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..