Българската национална доброволческа рота 4093, като част от състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се създава на 20 октомври 1951 година. Това не е лесен процес, но показва, че има немалък брой наши сънародници, които не са съгласни с порядките, управлението и репресиите в страната ни, започнали след 9 септември 1944 година. Огромна част от тях се намират в различни европейски столици, тъй като в България те са обявени за невъзвращенци, а животът им там е поставен на карта. Като политически емигранти, някои от тези българи се обединяват в две формирования, създадени през 1948 година – Български национален комитет (БНК), начело с д-р Г. М. Димитров и Български национален фронт, ръководен от Иван Дочев.
Американската дипломация избира да си сътрудничи с Българския национален комитет и се свързва с неговия председател Г. М. Димитров. Подтиква го да започне създаването на национални доброволчески роти, каквито се организират в различни европейски държави от руски, чехословашки, естонски, латвийски и литовски емигранти. Статутът на участниците в тях е уреден със специален закон, приет от американския Конгрес на 30 юни 1950 година, който позволява на чуждестранни граждани да служат в американските въоръжени сили. През 1951 г. Конгресът решава и още един въпрос – отпуска целеви средства в размер на 100 милиона долара за подобни формирования, създадени от емигранти. В свое изследване по темата, историкът от Военната академия "Г.С. Раковски" Стоян Николов обяснява:
"Първите български доброволци пристигат още през септември 1951 година в казарма в градчето Цайлсхайм – предградие, а днес квартал на Франкфурт на Майн, а попълването на ротата продължава няколко месеца. Те идват нелегално от Франция до казармата в американската окупационна зона. Всички те са длъжни да попълнят въпросник, издаден от главната квартира на Северно командване на 7-а американска армия в Западна Германия, за да се провери тяхната политическа и военна надеждност. Ротата е сформирана официално на 20 октомври 1951 година с Генерална заповед №53, издадена от главната квартира на Военното командване на САЩ. Тя е с числен състав от 200 души, разпределени в 4 взвода от 40 души за охрана и взвод "Администрация". Американските въоръжени сили организират транспорта на първите групи доброволци – 116 души, прехвърлени със самолети от Неапол и Истанбул, до американската база край Франкфурт на Майн. Самата рота е организирана по образец на американската пехотна рота, като към нея са прикрепени капитан и старши сержант от Американските въоръжени сили."
С решение на президента Айзенхауер от 14 февруари 1953 г. се поставя задача за изграждане на 15 батальона с обща численост от около 25 000 души. В тези "трудови роти" под командването на Американските въоръжени сили (АВС ) в Европа влизат около 5000 източноевропейци, които трябва да подпомогнат американските военни като охрана и логистика и след тригодишна служба да могат легално да емигрират в САЩ. Тези единици са под контрола на Американските въоръжени сили в Европа и нямат общо с военни структури на НАТО.
От април 1953-а, за период от три месеца, ротата е преместена от Цайлсхайм в близкото градче Ешборн до Франкфурт. Част от задачите още от създаването ѝ са свързани с патрул пред главната квартира на Северното командване на АВС, подсигуряване нощната охрана на вилата на военния губернатор на Американската окупационна зона – генерал Луциус Клей и пред радио предавателя на американската армия. Охраняват още машинни и химически депа.
Дейността на ръководителите на ротата не остава незабелязана и от българските власти:
"Командири на ротата са Стефан Бойдев, Борислав Байчев и Димитър Кръстев – пояснява историкът Стоян Николов. – Тримата са типични представители на участта на бившите български царски офицери под ударите на отечественофронтовската власт в България. Разправата с тях протича по различен начин, но всички те в разцвета на силите си са изхвърлени от армията. Може би най-христоматийна е Регентска заповед Номер 58 от 22 юли 1946 г., която е категорична – уволнява се за груби фашистки прояви летец-пилотът от щаба на Въздушните войски поручик Борислав Панайотов Байчев."
Неколкократни са опитите на българската Държавна сигурност да внедри свои агенти в ротата, но те са разкривани и са оставали неуспешни. До разформироването ѝ през 1964 година сведенията сочат, че Въоръжените сили на САЩ изразходват за ротата около 150 милиона долара.
Снимки: НВИМ, БГНЕС, facebook.com / DRGemeDimitrovGeorgiMihovDimitrov
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..