Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Древните структури Харман кая и Асара в Източните Родопи "проговарят" с помощта на лидар

4
Харман кая
Снимка: Станислава Георгиева

За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар. Технологията използва лазерни лъчи, за да сканира терена, като виртуално го "изчиства" от растителност, за да се установят създадените от човешка ръка структури и сгради.

Дигиталните въздушни  проучвания хвърлят нова светлина върху хилядолетната история на Харман кая - един от най-мащабните изсечени в скалите праисторически култови комплекси в Източни Родопи. За обекта все още се знае твърде малко. Той включва пещери тип утроба, правоъгълни и кръгли басейни, трапецовидни ниши, наблюдателни площадки, както други, създадени от човешка ръка творения. След първите обработки на въздушните снимки, са били засечени някои нови обекти, научаваме от ръководителя на проучването доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН. 

"В един период от функционирането на това място, хората са започнали да оформят различни структури – т.нар. шарапани и т.нар. гроб, а също и площадки с т.нар. дъги и пр. В централната скална група виждаме структури, много сходни на тези, които познаваме от Перперикон. Имаме основи на сграда, дори си личи прагът, откъдето се е влизало в помещението, имаме оформени стълбички и т.н. Но нашата цел е да установим границата на комплекса, не е само това което виждаме" – казва доц. Георги Нехризов в интервю на Станислава Георгиева от БНР – Кърджали.

Вижте филмчето на БНР- Кърджали:

Според учените Харман кая е съизмерим с Перперикон и е възможно дори да заема по-голяма площ. По време на едно от малкото проучвания на обекта през първото десетилетие на 21-ви век са били открити следи от праисторически живот в района.

"Керамиката, която откриваме на терена показва много по-дълго функциониране. Най-масов е материалът от ранно византийския период и късната античност – от тази епоха откриваме  строителна и битова керамика. Но успяхме да намерим и от по-ранна датировка – предимно праисторически съдове, което потвърждава мнението, че мястото е функционирало още в края на халколита. Но изсичанията в скалата продължават и по-късно" – твърди проф. Нехризов.

Най-разпространената версия за Харман кая е, че е служил на древните като астрономическа база или обсерватория, напомня ни археологът Милен Камарев от Регионалния исторически музей в Кърджали, който е част от "въздушната експедиция" с лидар. И още:

Скални изсичания на Харман кая

"В началото на скалния венец на Харман кая имаме също скално изсечени помещения. С каква функция са изсичанията засега не знаем. Обектът е с много големи перспективи за туризъм и наука и ОбщинаМомчилград постъпи мъдро, инвестирайки в този изследователски проек."

Впечатляващи са първоначалните резултати от заснемането и на другия археологически обект в района – крепостта Асара при село Татул. Той има визуална връзка с Харман кая. На Асара лидарът е засякъл крепостна стена, която е изградена в западната и северната част на платото.

В подножието на Асара

"За съжаление не се знае много за този обект, тъй като не са правени археологически проучвания. Това, което намираме на повърхността, са фрагменти керамика, които най-вероятно можем да очакваме, че са от периоди преди Средновековието. По принцип всичките ни подобни скални паметници започват да функционират от късния халколит. И аз много се надявам, като праисторик, да попаднем при бъдещи проучвания на находки от халколита"- каза в заключение Милен Камарев.

Водохранилище на Асара

Вижте още: По неутъпканите пътеки на Източните Родопи

Съставил: Венета Николова /по материал на Станислава Георгиева от БНР- Кърджали 

Снимки: Станислава Георгиева, Радио Кърджали


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Авторката на книгата Милена Димитрова

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..

публикувано на 20.11.24 в 08:26
Гробницата на тракийския цар Севт III в могилата Голямата Косматка

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..

публикувано на 12.11.24 в 12:00

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..

публикувано на 11.11.24 в 16:27