Нашенската баница и шопската салата неведнъж са попадали в челните позиции на световни гастрономически класации. Но българската национална кухня далеч не се изчерпва с тези две ястия, нито с вездесъщите по заведенията кюфтета, кебапчета, пържени картофи със сирене и шкембе чорба. Явно е, че все повече нашенски гозби и вина навлизат уверено в менюто на ресторантите ни, но има още какво да се желае в тази насока. А и професионалистите често дискутират кои ястия можем да наречем български. Причината е, че голяма част от тези храни са характерни и за нашите балкански съседи. Освен това, на места има тенденция към по-модерен прочит на националната ни кухня в отговор на промените във вкусовете на клиентите и разпространението на т.нар. гурме култура.

• 5 популярни български ястия, които могат да ви се сторят … странни

• Вкуси България, за да я опознаеш и обикнеш!

И все пак, в основата на всичко са традиционните български продукти и рецептите на нашите баби и прабаби. Как се съхранява това огромно богатство и може ли страната ни да се наложи като световна гастрономическа дестинация?

Потенциалът ни в това отношение е огромен и безспорен. Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия, изготвена от екип на БАН дава обща представа за многообразието на гастрономическото ни наследство.

Кои нашенски ястия обаче биха могли да станат част от туристическата визитка на България?

На първо място, това е баницата, категорична е Маргарита Котева – гл. асистент в Института за български език и част от екипа, изготвил картата. "Има я почти във всеки един район с всякакви плънки. Като се започне от зелника, който се приготвя от българското малцинство в Корча (Албания) и се стигне до района на Малко Търново, а също така и в Северна Добруджа – навсякъде срещаме невероятни разновидности на баницата" – казва Маргарита Котева и продължава да изрежда:

"От млечните продукти можем да изтъкнем нашето известно кисело мляко, домашното ни масло, прясното ни сирене. Примерно една моцарела може да се замени с българско прясно сирене. Можем да наблегнем и на ястията, приготвяни с булгур, което е изключително здравословно. Имаме агнешко с булгур, имаме сливи с булгур и различни сладки ястия. Примерно една халва, която се приготвя с т.нар. петмез или маджун – едно изключително сладко ястие. Или пък нашата разядка със сухи чушки, която се прави в Северозападна България. Във визитната картичка може да влезе  и рибената чорба или пък саламуриката, която се прави в Тутракан.  Да не говорим за различните видове плакии – шаран плакия, кефал плакия, които се правят по Черноморието…"

Покрай популярните телевизионни кулинарни предавания, хората търсят нови гурме емоции, расте интересът и към фюжън кухнята. Много от професионалните ни готвачи започнаха да модернизират традиционните български рецепти съобразно новите тенденции в сектора.

"Зависи от самите готвачи, които вкарват тези храни в менютата на хотелите и ресторантите. Въпросът е, че трябва да се прецени до каква степен да го правят, защото българската кухня е повлияна от европейската. В много отношения и тук имаме рецепти, които са се променили с годините и те вече не са толкова автентични. Към дадено ястие може да се включат някои хубави качествени домашни продукти по български рецепти и да се получи едно малко по-модерно звучене и представяне. Но хората у нас трябва да продължават да настояват да се консумира българска национална кухня по заведенията ни. Дори би трябвало в менютата да има специален отдел за специфични традиционни нашенски ястия" – казва в заключение Маргарита Котева.

Вижте още :

• България на вкусовете и ароматите

• Лютеница, а сега и баница – Макико иска да наложи още една българска храна в Япония

Снимки: БТА, БГНЕС