Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Ботев, Априлското въстание и "Славянските комитети"

На 2 юни 1876 г., в огъня на борбата за национална независимост, България губи един от най-значимите си герои – Христо Ботев

Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков
Снимка: Тома Хитров

Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на събитията, излизаща извън трактовката на преподаваната ни в училище история.

Корабът „Радецки”

Знаете ли, че само билетите на първата група четници – 40-тина души, качили се на кораба "Радецки" в Гюргево на 16 май 1876 г., заедно с поета и революционер Христо Ботев, е струвала по спомените на Димитър Горов, записани от Захари Стоянов, 650 златни франка. Сумата била достатъчна за капитал на малко предприятие тогава. Билетът за трета класа на всеки качил се на борда четник –195 души, преоблечени като градинари пътуващи за Сърбия, е струвал колкото една модерна пушка. 

Завземането на кораба Радецки, гравюра

Всеки от тях е въоръжен със сравнително добро предимно белгийско оръжие. Парите за оръжието, а те също не са малко, идват от "Българското човеколюбиво настоятелство“. То работи в Букурещ от август 1875 г до юли 1876 г. Формално е създадено да набира средства за въстанието в Босна и Херцеговина. Наследено е от "Българското централно благотворително общество“.

Слизането на Ботевата чета в Козлодуй- худ. Димитър Гюдженов

Тези, както бихме ги нарекли днес "неправителствени организации" формално се ръководят от Киряк Цанков - член на закрития по това време Български централен революционен комитет (БРЦК) в Букурещ. Реално обаче и двете организации се ръководят от руския дипломат Владимир Йонин. Последният се подвизава във Влашко като емисар на руските "Славянски комитети“. На практика “Славянските комитети" играят водеща роля в руската външна политика спрямо Сърбия и България по Източния въпрос – как ще бъде поделено наследството на Османската империя на Балканите. Основани след руското поражение в Кримската война (1853-56 г.), комитетите формално за пред Европа са обществена организация дистанцирана от руската държава. Те заявяват, че ще подпомагат образованието и църквата в Сърбия и България. Реално в условията на руското самодържавие са инструмент, позволяващ на руската дипломация да води хибридни пропагандни и въоръжени действия на Балканите. Над 80% от финансирането на комитетите идва през бюджета първо на руския държавен Азиатски департамент, а след това от руското вътрешно министерство.

Интересният въпрос е, защо през 1875 г. "Славянските комитети" отказват да предоставят на Христо Ботев и ръководения от него БРЦК пари и оръжие за организиране на Старозагорското въстание, но месеци по-късно застават зад Априлското въстание?

Комитетите и техните филиали във Влашко контролират дейността на Гюргевския комитет, който подготвя Априлското въстание и е саморазпуснат в края на 1875 г. Чрез своите филиали "Славянските комитети" поемат отвъд Дунав координирането на четите, които от Влашко и Сърбия трябва да навлязат в България, за да подпомогнат въстанието срещу Османската власт. Те организират и тайното закупуване в Германия и докарване във Влашко през пролетта на 1876 г. на 22 000 френски пушки "Шаспо"и 6 млн. патрони за тях, както две планински батареи от 12 оръдия с 2500 снаряда. Този арсенал по-късно ще се използва за въоръжаване на българските дружини в Сръбско-турската война от 1876 г. и на Българското опълчение през Руско – турската война (1877-78 г.)

Потушаване въстанието в Босна и Херцеговина, гравюра

Какво се случва? През 1875 г Русия и Австро-Унгария активно съдействат за избухването на въстанието в Босна и Херцеговина. Виена и Санкт Петербург са се договорили въстанието да стане повод за свикване на международна  конференция, на която да бъде поставен за решаване Източния въпрос. Ако прочетете огнените политически статии на Христо Ботев в революционния печат ще видите, как дейците на БРЦК се страхуват, че България ще изпусне момента за въстане и да постави въпроса за своето освобождение. БРЦК решава да организира такова въстание. През август и септември 1875 г. Ботев отива в Кишинев и Одеса, за да търси пари и оръжие.

Иван Аксаков - юрист и публицист, председател на Славянските комитети от 1875 до 1878 г.

Но "Славянските комитети" и контролираната от тях българска емиграция в Русия го връщат с празни ръце. По това време Русия спазва уговорките с Австро-Унгария и иска българите да не се бунтуват. Но въстанието в Босна и Херцеговина затихва без резултат. Подкрепяна от Великобритания Османската империя отказва да бъде свикана конференция, която да промени статуквото в балканските земи. Тогава Санкт Петербург се чувства с развързани ръце и залага на българите. По ред причини Христо Ботев не участва в работата на Гюргевския комитет, но се готви да се включи в предстоящите да преминат р. Дунав чети. В края на април и началото на май 1876г. Ботев отново отива в Кишинев и Одеса. Получава радушен прием и средства. В крайна сметка към бъдещата Ботева чета "Българското човеколюбиво настоятелство" ще присъедини и своята добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България - четата "Св. Георги“.

   ·  2 юни – ден за почит пред паметта на героите 

Българите в своята история имаме и такива щастливи мигове, когато нашите национални интереси се вписват успешно в голямата международна политика и изплуват над противоречията на великите сили. Най-грандиозният такъв успех е подвига на Априлското въстание, което е заплатено със саможертвата на революционери като Христо Ботев и всички участници във въстанието. Събитията от 1876-та ще задвижат българското освобождение и ще доведат до възкръсването на българската държава.

Вижте още:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Международен форум в Атина открои значението на Кирило-Методиевото дело за света

С празнична програма, подготвена от възпитаници на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина, приключва научният форум "Пътят на светлината" , с който школото отбелязва своята 20-а годишнина и който очерта значението и..

публикувано на 11.05.24 в 17:25
Националният парк-музей „Самуилова крепост”

Районът на град Петрич, където историята оживява

Петрич е разположен живописно в полите на едни от най-красивите и все още незасегнати от туризма планини – Огражден и Беласица. Районът около югозападния град е обитаван от дълбока древност, за което свидетелстват редица археологически находки, а през..

публикувано на 08.05.24 в 11:50

Рота 4093 – български емигранти създават специална военна единица отвъд Желязната завеса

Българската национална доброволческа рота 4093, като част от състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се създава на 20 октомври 1951 година. Това не е лесен процес, но показва, че има немалък брой наши сънародници, които не са..

публикувано на 06.05.24 в 06:30