"Казвам се Андромахи Барди. Аз съм на 22 години, бивша ученичка на Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" в Атина, а сега вече и преподавател там. Живея в Атина, родена съм тук, но майка ми е от България и от нея знам български език."
"Честно казано никога не съм си тръгвала от българското училище "Св. св. Кирил и Методий", защото след като завърших винаги помагах с организирането на празници и други занимания. Имаме много добри отношения с директорката г-жа Мими Ничева, която вече ми е като втора майка, така че сме много близки и не трябваше да ми предлагат да се връщам, то просто се случи. Приемам го сякаш съм голямата сестра на малките деца и им помагам да научат език. Не е работа за мен, а удоволствие."
Барди преподава български език и история на децата от I и II клас в българското неделно училище, и на студенти. Има такива с български произход, които не знаят много добре матерния си език и се налага да го учат като чужд. "Но има и студенти чужденци, за които се оказва изключително трудна задача овладяването на нашето четмо и писмо" – признава Андромахи. Подхожда с разбиране, защото сама знае, че кирилицата не е лесна за "опитомяване". Тя самата е минала по този път.
"Най-трудно ми беше да се изказвам правилно, т.е. можех да говоря, разбирах всичко, обаче имах проблем с предлозите – как трябва да кажа нещо правилно на български език. Граматически кой глагол трябва да използвам… Това ми беше най-трудно. Нещото, което ми помогна е да се "насилвам" да говоря на български вместо на гръцки език.И когато говоря само с българи, много ме е срам да не кажа нещо лошо или грешно и затова се опитвам да давам най-доброто от себе, когато общувам с тях."
Подобно на много млади хора и Андромахи се е питала, защо ѝ е да знае "малкия език" на своята майка, след като перфектно говори и пише на гръцки и английски.
"Мисля, че той е част от мен. Например, когато някой ме пита "Какво ти е специалното? Защо си такава?", аз винаги си мисля, че отговорът е, защото съм израснала по различен начин. Макар наполовина да съм гъркиня и да познавам гръцката култура, език, историята, имам чувството, че съм по-различна от останалите. И просто реших да приема тази си различност като моята сила, а не моята слабост. Затова днес толкова много държа на българския език и традиции" - признава момичето.
А България е у нея – в спомените от детството, в начина, по който майка ѝ я е възпитавала и говорила, в приготвената у дома българска храна на масата.
"Всичко това е българското в мен. Много съм сериозна и съм свикнала с малко неща, което мисля, че е нещо българско в мен. Защото в Гърция повечето деца не са така. Те са глезени, без да искам да съм груба и не го казвам с лошо. Просто ние, българите тук, сме учени да внимаваме как говорим на другия, да знаем, че няма да получим нещо наготово и ще трябва да се борим за него. Чувах – "ти си различна, не по лошия начин, но затова трябва да докажеш, че си толкова добра, колкото и останалите и дори, че знаеш нещо повече от тях". Самият ми характер е различен и това идва от българското в мен."
Младото момиче често се връща в родината на своята майка, дори следва един семестър във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" по програма "Еразъм +". Интересува се от случващото се в държавата ни и с радост си представя как един ден ще дойде да живее в България, но все още е рано за това. Светът е голям и уроците дебнат отвсякъде. А Андромахи е добра ученичка.
"Имам чувството, че за мен България е спокойствието. И когато вече ще съм уморена от всичко останало, ще отида там да се успокоя, да си почина и да си живея така, както искам."
С изненада разбираме, че тази неделя младото момиче няма да упражни правото си на вот като български гражданин в предсрочните парламентарните избори на страната ни.
"Не защото не се интересувам - отговаря веднага тя – а защото мисля, че след като не живея на дадено място и не мога да се докосна до всичко онова, което заобикаля хората там, коя съм аз да дам моя избор или моето мнение за нещо, което засяга друг човек, а не мен пряко. Имам чувството, че моето мнение няма да направи някаква разлика. Така стоят нещата и тук, в Гърция. Важните решения, честно казано, не идват от "простия народ", а идват от по-високо ниво, до което аз просто няма как да стигна и няма как да променя. Мисля, че животът зависи най-вече от ежедневието ни, от това как ще говорим с хората, как ще възприемаме нещата, които се случват около нас, дали ще сме честни, дали ще сме добри с всички останали. Трябва да разберем, че ние сме еднакви и сме силни само когато сме всички заедно. И повярвайте ми - и тук няма разлика, когато дадеш мнението си за нещо на избори. Но когато нещо лошо се случи, единната реакция на народа е това, което променя решения и политики."
Вижте още:
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма " Неразказаните истории на българите " на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните..
Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..