Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми или пък гостуват в домовете на местни домакини, които ги въвеждат в тънкостите на кюстендилската кухня, в чиято основа са залегнали стари рецепти, предавани през поколенията.

"През това време гостите успяват да си поприказват с хората, да научат за историята на мястото, за обичаите, да се впишат в средата и "да се обуят в техните обувки", разказва Гергана Кабаиванова, управител на онлайн платформата за гастрономически и селски туризъм. Например, в центъра на Раждавица е разположен малък етнографски комплекс, в който местната задруга пресъздава занаяти, обичаи и кулинарни традиции от района. А кой е най-разпространения кюстендилски специалитет?

"От кулинарна гледна точка там има страхотни продукти, а царицата е кюстендилският зелник, който се прави с два вида плънка и три вида огъвания на корите, като се пече на подница – казва Гергана Кабаиванова. – Това е уникално българско ястие. Хората по селата го наричат "зелник", защото в него има всякакви зелении. В центъра на тази баница под купол се прави плънка от зелении (в зимния му вариант там се поставят чушки и домати). Докато в периферията се прави плънка с яйца и сирене. И когато отрежеш парче, ти опитваш два различни вкуса. Самата ритуалност на баницата е много важна и до днес, защото е свързана с топлотата и единността на местната общност."

Туристите участват с ентусиазъм в приготвянето на тестения специалитет, като най-често предпочитат да месят и да точат корите, вместо да режат месо или зеленчуци. Районът е известен и със своите традиции в производството на боза, която обикновено се консумира с баниците. В бозаджийницата на село Раждавица правят демонстрации на приготвянето на резливата напитка по стари технологии. И още:

"Има представители на други интересни ястия. Например скроб, който се прави от царевична пита. Тя се натрошава на едри залци, поръсва се със сирене, с масло, в някои случаи и с пудра захар, макар че това е нов вариант. Защото захарта е отскоро позната в българската кухня. В района има и други интересни гозби, непознати на повечето българи", казва Гергана Кабаиванова.

В малкото козе стопанство в село Блатец, туристите се обучават как да си приготвят сами домашно сирене, масло или да си квасят киселото мляко. В село Еремия пък пекат пълнозърнести пици встогодишна пещ – табан. Там се учатсъщо да пекат хляб от Лимец, да мелят брашно или да приготвят квас от различни зърнени и бобови култури. Домакините им показват и как се пече в подница, на въглени или в стара тухлена пещ. 

В село Раждавица големият български художник Владимир Димитров – Майстора рисува едни от най-знаковите си портрети на българки, облечени в кюстендилски носии на фона на богатите овощни градини. Така се ражда идеята за фотосесии на гостите, пременени в носии по подобие на световноизвестните му платна. "В района има невероятно богата природа, която се съчетава много добре с кулинарния туризъм"- казва Гергана Кабаиванова и допълва:

"Разбира се, минералните извори също си заслужава да бъдат посетени. В околностите има добри малки спа хотели, които предлагат потапяне в минерална вода в басейните. А на мен много ми харесва пътуването с влак от София до Кюстендил – това е панорамно влакче с дизелова мотриса, от която можеш да видиш през прозорците цялата зеленина, целия разкош на района при Земенския проход. Пътуването продължава средно между 2 и 3 часа" – казва в заключение Гергана Кабаиванова.

Вижте още:

• Сезонът на черешите - време за усилен труд и голям празник в Кюстендил
  
  
• Сезонът на черешите в Кюстендил е към края си, но идва време за черешовата баница
  
  
• 5 популярни български ястия, които могат да ви се сторят … странни
  
  
• Какъв е вкусът на България - кулинарията като част от туристическата ни визитка

Снимки: pendara.bg, Facebook /Гергана Кабаиванова