Поредните избори за Европейския парламент на 9 юни 2024г. отминаха без особени сътресения за водещите политически формации. Начело остават Европейската народна партия и социалистите, които вероятно ще продължат да следват начертаните си политики. В същото време не можем да пренебрегнем отливът на европейците от Зелените формации и все по-широката поддръжка за крайно десните партии. И докато през 90-те г. на м. в. партията на Жан-Мари Льо Пен нямаше много поддръжници, 30 години по-късно тя се превърна във водеща политическа сила на европейските избори във Франция. Подобна е равносметката и в Белгия, където крайно десните "Фламандски интерес" изместиха управляващата партия на Александър де Кро "Открити фламандски либерали и демократи". В Австрия също спечели крайно дясната "Австрийска партия на свободата", а в Италия партията на Мелони триумфира. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" е втора германска политическа сила, а Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц е трета.
Що се отнася до България, според данните от паралелното преброяване на "Галъп интернешънъл болкан", партньор на БНР в отразяването на вота "2 в 1", в Европейския парламент влизат шест български партии, сред които за първи път националистическата "Възраждане", която си оспорва втората позиция с "Продължаваме промяната – Демократична България".
По думите на политолога Даниел Стефанов, в новия Европейски парламент ще има по-силна група на крайната десница, но отново ще се намери мнозинство от умерените партии, които да излъчат председател на Европейската комисия. В този смисъл българските евродепутати трябва да имат "брюкселски вид", колкото и това да е повод за подигравки у нас:
"Имаме нужда от хора, които говорят чужд език, които са добре облечени, които изглеждат добре, за да могат да бъдат възприети позитивно от останалите евродепутати, защото един евродепутат не може сам по себе си нищо да направи – отбеляза Даниел Стефанов пред БНР Варна. – Той трябва да може да има добра позиция в собствената си група и да бъде добре възприет, за да му бъде дадена възможност да въздейства върху различни законодателства. Освен това трябва да има и добри контакти с останалите умерени групи, които най-вероятно ще създадат следващото мнозинство в Европейския парламент. Човек, който няма опит, който смята, че Европа е нещо лошо и че Европейският парламент е институция, която само харчи пари и презира умерения консенсус няма как да бъде чут. Имаме нужда от хора, които са част от умерения консенсус, за да може там да влияем на решенията, които нас ни интересуват."
Според Даниел Стефанов, по-важното за българите е да бъде създадено стабилно правителство, което да участва в изграждането на европейската политика и така да отстоява българската позиция. Подобно е виждането и на писателя Владимир Зарев, който доразвива идеята за обединение в името на общото благо – духовността:
"Българската политическа класа е длъжна да намери някаква форма на обединение в една обща щастлива, перспективна идея, която да носи бъдещност на нацията – отбелязва писателят пред БНР. – Например, културата и духовността са нещата, които обединяват, а не разделят. Тази спасителна идея трябва да бъде всеобща и независимо дали една партия е в управлението или в опозиция, тя трябва да спазва вече поетите ангажименти към тази идея. Това е единственият начин, който може да събере народа, да се върне част от тези, които напуснаха България и хората да получат усещането за справедливост."
Що се отнася до бъдещето на България в Европейския съюз писателят е категоричен:
"България ми се ще да бъде независима страна в Европейския съюз, но да отстоява своите собствени интереси, а не да бъде подвластна на някакви посолства и на европейските чиновници. Страна, в която всички ние да се чувстваме достойни хора, както се чувстват унгарците. Да бъдем достойни хора, да отстояваме най-вече нашите интереси. А Европейският съюз ми се ще да се върне към идеята, че той се състои от независими държави, за да не бъде командван от група чиновници, които се самозабравят и гледат своите лични интереси."
Текст: Дарина Григорова (по интервюта на Валери Великов, БНР-Варна и Людмила Железова от БНР-"Хоризонт")
Снимки: БГНЕС, БТА, europarl.europa.eu
Събранието на академиците и член-кореспондентите при Българската академия на науките (САЧК), което обединява всички членове от научни и творчески направления на Академията, прие Становище в подкрепа на Българската православна църква - Българска..
В една от най-интересните мултипланетни системи, откривани до момента, научен екип с българско участие показва наличието на три екзопланети, съобщи БНТ. Панетната система се намира на 1100 светлинни години от Земята, около звездата TOI-4504 в..
Ромите у нас отбелязват Васильовден /или Василица, Банго Васили (буквално Куцият Васил)/, известен още като ромската Нова година, съобщава фондация "Амалипе". По традиция, празникът се отбелязва три дни, започвайки от нощта на 13 срещу 14 януари ...
На границата между Антонов- и Атанасовден е петъчното издание на..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
В галерия "Мисията" към Държавния културен институт официално беше открита международната изложба "Vibration. The fluid movement of a human..