"Държавен служител не е мръсна дума" – с такъв лозунг в началото на април протестираха държавните служители под прозорците на властта. Причината беше драстичното изоставане във възнагражденията на служителите в държавната администрация спрямо средната работна заплата за страната. Тогава стана ясно, че голям процент от хората в държавния сектор работят на минимална заплата /т.е. около 900лв./. Затова Министерският съвет взе решение да увеличи заплатите на близо 1000 човека в сектора с 21%, считано от началото на 2024 година. Оказа се, че с доходи, близки до минималната заплата, работят хора на отговорни длъжности, с дългогодишен опит и сериозна професионална експертиза. Сред тях са инспекторите от Държавната агенция по безопасност на храните, в Изпълнителната агенция за борба с градушките, инспекторите по труда и тези от сектор "Земеделие и аквакултури" и още ред други служители, които следят за спазването на законовите разпоредби в държавата.

Въпреки отговорната работа, в обществото ни често има негативно отношение към държавните служители. Битува схващането, че държавната администрация е "раздута" и работи неефективно. Хората от бизнеса често сравняват ефективността и натоварването в своята работа с това на заетите в държавната администрация и определят организацията на труда като архаичен на фона на примерите в други държави. Желанието им е административните услуги да бъдат дигитализирани и на гражданите да не им се налага да се срещат на живо с местната администрация.

"Това е в интерес на самата администрация, защото колкото повече там се фокусират върху експертите, които наистина са важни, толкова те ще могат да получават по-добри възнаграждения за труда си" – посочва Добромир Иванов, изпълнителен директор на БЕСКО – Българската предприемаческа асоциация,  в която членуват 500 компании от 70 различни индустрии.

"Изкуствения интелект още не сме го научили да казва – "тук не е информация" /както казват служителите на гише-бел.ред./ – това е в рамките на шегата. За да имаме добре работеща държава, трябва да имаме добре работещи институции – не да дойде спасителят на бял кон, който по телефона да решава проблемите и еднолично да си управлява в държавата. Затова въпросът с държавната администрация е ключово важен. Тук трябва да се разгледат няколко неща – първото е, че парите в държавата ни се изкарват основно от 1 млн. и 700 хил. души. – колкото са хората, заети в частния сектор. И вече от това, което с труда си те са изкарали, през данъците и осигуровките, държавата плаща на държавната администрация. Пенсионери, младежи, студенти, деца, безработни, социално слаби и още доста хора живеят с това, което е изработено чрез частното предприемачество. Т.е. въпросът, как България да става по-богата държава, така че всички да изкарваме повече пари – това е ключов. Образно казано, на държавния бюджет разчитат около половин милион човека, от администрацията, което е доста голям брой."

От предприемаческата асоциация определят и като своя "битката" в държавната администрация да има много по-високи заплати, тъй като има важни сектори – привличане на инвестиции, образование и пр.– където е трудно да бъдат привлечени качествени служители, поради ниските възнаграждения на труда. "За да се повишат обаче заплатите, държавата трябва да става по-богата, от една страна, а от друга- в администрацията да влязат много повече технологии"– пояснява Добромир Иванов и дава пример със звена, в които работят 60 служители, но реалната работа се върши от 7, останалите са заети с дейности, които биха могли да се вършат от машини.

"Всеки има интерес там да работят високо платени, образовани и мотивирани хора, които имат разбирането, че са обществени служители, или public servant– както е по-правилно да се казва, а не да се определят като хора, назначени от държавата" – казва още Добромир Иванов. Към бизнеса той се обръща със съвет – да се търсят начини за сближаване на позициите с държавата, като фокусът е върху това, което обединява, а не върху критиката, която разделя хората.

Много пъти от администрацията зависи дали една реформа в ще се случи или не, но за целта трябва администрацията да бъде спечелена, за да работи в една посока с бизнеса – смята Добромир Иванов.

"Реалността е, че в много от министерствата има служители, които са там повече от 25 - 30 години, и те са на ключови длъжности. А при положение, че министрите се сменят на 9 или 3 месеца понякога, служителите в министерствата се оказват ключово важни. Защото когато дойде един нов министър със своите много и смели идеи, администрацията му казва, че той е поредният, който идва за кратко и смята, че започва с реформата. Така се получава, че самата промяна зависи хората, които са се задържали в администрацията повече от 25 години. Но трябва да намираме начини и да работим с тях, на базата на това, което ни обединява, а не да търсим още поводи за разделения в държавата."

Важни в този процес са политическата воля и лидерството. "Когато хората видят, че няма приоритети, гледа се краткосрочно и не ясно накъде се отива, администрацията се овластява и може да спира много неща в развитието на държавата", категоричен е изпълнителният директор на БЕСКО Добромир Иванов.

Снимки: БГНЕС, БТА