Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам.
Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на близки и съседи, независимо от религията и вярата.
Смисълът на този ден се обуславя и от факта, че се подготвя жертвеното животно, което на следващия ден, когато е Курбан байрам, ще се принесе като израз на благодарност към Всевишния. Много важно е животното – овца, коч, коза, крава, теле или камила – което ще се принесе в жертва, да е здраво.
Вярва се, че на Съдният ден, това животно ще посрещне човека по моста, който се простира над Ада и води към Рая. Ако курбанът е приет от Всевишния и човекът е живял праведно, той уверено ще язди животното и то ще го отведе в Рая.
За да е красиво животното стопанката на дома в деня преди празника го къносва по челото, гърба и опашката.
В някои села в България, в деня преди Курбан байрама годеникът изпраща в дома на годеницата си коч, къносан и украсен с панделки и златна пара.
Едно от важните условия при байрамския курбан е неговото раздаване, тоест споделяне. Месото на животното се дели на три части – едната се запазва за семейството, втората – за роднини и приятели, а третата се дарява на бедните, независимо от тяхната религия и вяра, за да може празникът да бъде споделен.
В някои села в Кърджалийско, Бургаско и Силистренско, в Деня Арифе се провежда т.нар. раздаване на бонбони. Възрастните се подреждат на мегдана в селото и даряват децата, които минават един по един с пълни шепи с бонбони.
Снимки: grandmufti. bg, БНР- архив
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..