Демографската криза у нас напредва с бързи темпове и спъва развитието на бизнеса, но такава тенденция се наблюдава и в други страни по света. Заради добрата си квалификация българските  работници са привличани от много други европейски държави, което е още една причина за драстичното намаляване на работната ни сила. Над 70% от работодателите в страната изпитват трудност с намирането на кадри. Недостигът на работници води до увеличение на заплатите с цел привличане на персонал. Това обаче не решава проблемите на работодателите, стана ясно на среща на тема "Решения за внос на работници от чужбина", организирана от Българската търговско-промишлена палата и Human Power BG – компания-посредник между бизнеса и търсещите работа. 

Изводът, наложен на срещата е, че отчасти този проблем може да бъде преодолян чрез внос на персонал от страни като Непал, Индия и Бангладеш.

"Не е идеята да се състезават възнагражденията, а да се направи по такъв начин, че да бъде стратегически удобно  както за работниците, така и за работодателя. Възнаграждението на хората от Непал, което те очакват като дойдат в България, е от 500 евро нагоре. Вече зависи каква е позицията им", обясни Слави Славов от HR-агенцията.

Той посочи, че в редица производства има неприятни процеси, свързани с лоша миризма, неприятна топлина и други фактори, поради които български работници не искат да участват в тях, но са важни за съществуването на бизнеса. Пример за това е производството на стъклени бутилки, на първия етап на който хората работят при температури от 35-40 С° с дневни и нощни смени. Липсата на желаещи за работа на този начален етап поставя под въпрос целия производствен цикъл. Именно в такива случаи от помощ за работодателите могат да бъдат служители от трети държави, които от своя страна ще са доволни, че са дошли в България за по-добра заплата и ще могат да подпомагат своите близки в родината си.

Опитът показва, че работниците от тези страни са мирни и спокойни, лоялни, изпълнителни и много работливи. Бързо се адаптират към новата среда и също толкова бързо навлизат в работата. Собственик на компания за сладолед сподели, че има такива работници. По думите му, те се справят много добре, успешно се интегрират в колектива и в момента подготвя повишение за няколко от тях. Управителят на хижа "Кумата" на Витоша Борислав Пенчев също разказа,  че най-накрая е успял да реши проблема си с текучеството на кадри заради отдалечеността на работното място. "Изключително много съм доволен от хората от Непал, които работят при мен. Доста бързо навлязоха в сферата на кухнята и са доста оправни", сподели той.

Как обаче работодателят може да е сигурен, че ще наеме работник, притежаващ нужните умения? Отговор на този въпрос дава Слави Славов:

"Знаете, че при някои позиции, примерно за заварчиците, за да видиш един човек колко е добър, трябва да го пробваш. Когато работникът е в чужбина, няма как да направим проба, освен чрез видео. Това видео позволява на технолога, ръководителя или друг човек от компанията да провери коефициента на полезно действие на работника и да каже "Да, този ще ни свърши работа" или "Не, този няма да ни свърши работа"."

Сериозно предизвикателство обаче към днешна дата е мудността на процеса по наемане на кадри от трети страни, подчерта Слави Славов:

"Стъпките за съжаление са бавни. Отнемат между 4 и 6 месеца. Надявам се да се промени това нещо, защото не е нормално. Сроковете, които са дадени по принцип от институциите в закона са доста по-малки. Те са 14 дена в Агенцията по заетостта, 14 дена в дирекция "Миграция" на МВР. Но те си ги удължават, защото просто нямат необходимия персонал, който да им помогне да свършат тази работа и може би по други причини".

• Липсата на ясна политическа посока и приоритети овластява администрацията

От компанията за подбор използват този дълъг период на уреждане на документацията за базово обучение на работниците по български език и основната терминология, която ще им бъде нужна на работното място. Председателят на БТПП Цветан Симеонов подчерта, че бизнесът очаква новото правителство да започне да работи за улесняване на вноса на служители, тъй като ако не се намерят варианти за удовлетворяване на глада за кадри ще бъде сложно да догонваме икономиките на европейските ни партньори. България има подписани спогодби в областта на трудовата миграция с четири държави – Израел, Молдова, Армения и Грузия. Според работодателите подобни споразумения и с други държави ще спомагат за ускоряване на процеса по наемане на работна сила и ще гарантират предсказуемост.

Вижте още:

• Младите българи търсят работа със заплата над 4300 лв. чисто

• България без българи – необратим ли е демографският срив в страната

Текст: Миглена Иванова, по материали на БТА и БГНЕС