Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата. Причините за това са няколко. Страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в ЕС – според  глобалната база данни Numbeo България заема 91-во място от общо 139 държави спрямо издръжката на живот за 2021 година. Освен това у нас е голям делът на бедните хора, като всеки пети е под  границата на бедността. Трябва да имаме предвид и географското положение, заедно с липсата на политики за адаптация в здравния и социалния сектор, насочени към бедните хора като една от уязвимите групи от промените в климата, посочват специалистите.

Сериозните промени в климата и появата на все по-дълги периоди на екстремни горещини в цялата страна показва, че в България този проблем тепърва ще се задълбочава.

"Бедните хора са по-уязвими към изменението на климата. Като цяло те по-често живеят в рискови райони от гледна точка на замърсяването на въздуха и по-чести горещи вълни. Техните домове например, не са в достатъчна степен климатизирани, защото 70% от бедните в България не разполагат с климатик в дома си. Най-често бедните работят на открито – в земеделието, сектора на услугите, и т.н. , което също ги прави по-уязвими. Възможностите им да покрият щетите от определено климатично бедствие също са по-малки" – обяснява в интервю за БНР-Видин Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Фактът, че климатичните промени имат сериозно негативно влияние върху ежедневието им, осъзнават и жителите на видинското село Градец:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Жители на село Градец за последиците от климатичните промени в ежедневието им

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Не можеш да си купиш каквото и да било подобрение – охлаждащо – и да живееш нормално като европейски гражданин. Живееш на ръба в мизерията и жегите – казва млада жена и дава пример: – Моите баба и дядо, сами не могат да си позволят климатик. Трябваше ние да го купим, нали няма как да ги оставим. Сега може да се каже, че живеят нормално, но други, които са възрастни и особено с болно сърце или дихателни проблеми, в тези жеги е невъзможно да оцелеят."

"Не всички можем да си купим климатик – допълва я друга жителка на селото в Северозапада. –  Аз имам две болни деца, едното с умствена изостаналост и е с 300 лева пенсия. Тя как ще успее на 26 години с умствена изостаналост да си купи климатик, лекарства – тя за храна не може да успее, ако не съм аз."

И ако от горещините все още можем да се "скрием", на сянка има последици, които няма как да ни подминат. Зорница Спасова от НЦОЗА обръща внимание, че промените в климата се отразяват и на хранителните продукти, които са основно перо в бюджета на българина. По думите ѝ, инфлацията, дължаща се на промените в климата, при тях ще бъде 3% годишно до 2035 година. Важно уточнение е, че в България най-голям дял от месечния доход отива за храна – 34,9% при 21,2% средно в Европа.

Текст: Йоан Колев (по материали на Йорданка Петрова от БНР Видин)

Снимки: Pixabay, БГНЕС