Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

Снимка: архив

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага и през 1876 г. на 22 години защитава докторат на тема "История на българите". Още тогава издига тезата, че славянството никога не ще забрави, че българската литература е най-старата славянска писменост. Издаден е едновременно на чешки и немски език, и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания. Това е първото обобщаващо научно изложение на българската история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. Безценни за българската историография са също и неговите трудове "Пътувания по България" (1888), "Княжество България" (1891), "Военният път от Белград за Цариград и балканските проходи" (1877).

Константин Иречек е професор е по история в университета в Прага от 1884 и във Виена от 1893. През 1879-1884 г. живее в България и участва дейно в културния живот на страната. Дописен член е на Българското книжовно дружество (1872), член на Привременния управителен комитет (1882-1884), редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Главен секретар е на Министерството на народното просвещение (1879-1881), министър на народното просвещение (1881 – 1882), председател на Учебния съвет при министерството (1882-1884) и директор на Българската народна библиотека (днес Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий") в София (1884). От 1893 г. е съветник при австро-унгарското правителство по въпросите за Балканите.

Нему принадлежат често цитираните думи: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо“. Те записани в неговия "Български дневник". Двата тома са цензурирани и предизвикват голям скандал, отбелязва БТА. В своя "Дневник" Константин Иречек разобличава редица спекулации, заговори и любовни интриги и свързаните с тях имена. В него се срещат прикрити с чужд език драстични изрази или цинични думи, загатнати само с първите букви. Особено крайни са обобщенията за чертите на българина: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата".

Негови откровения за българския манталитет и до днес се цитират: "В България има една партия – тия, що са министри, и тия, що искат да станат такива"; "Българите никого от своите не оставят да се издигне, всичко повалят на земята"; "Какво представлява опозицията? Естествен отпор на полуобразована страна срещу европейския административен ред"; "Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание. Историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха".

Съставил: Иво Иванов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25