Гайдата е един от най-характерните народни инструменти в българския фолклор. Звукът ѝ е добре познат на Балканите, но може да бъде открит в мелодии и съвременни интерпретации на музиканти от редица държави из Европа, Африка през Австралия и дори Близкия изток. У нас съществуват два типа гайди – джура и каба. Каба гайдата е по-голяма по размер, има по-ниска и мека звучност. Характерният й лек тътен е кодиран в мелодията на Родопите и е неразривен елемент от вълшебството на песни като "Притури се планината" и "Излел е Дельо хайдутин". Джура гайдата, от своя страна, е по-малка и звучи високо и ясно.
В последните години български майстори успяват да изработват джура гайда и от изкуствени материали, без това да влияе на качествата й като инструмент, но я прави много по-достъпна за притежание и употреба. Въпреки че живеем в равноправен свят, често ще чуете твърдението, че гайдата е мъжки инструмент. Факт е, че опитомяването й в красива мелодия изисква физическо усилие.
"В миналото, когато е било самобитно самото предаване на фолклора, необходимостта гайдата да звучи силно е била водеща, за да може да огласи целия мегдан, да събере хората. Цялото село е трябвало да чуе за тържеството, сватбата или празника, който започва. Сега гайдата може да бъде изработена така, че да не изисква толкова много въздух и усилия, за да звучи силно. Като цяло в миналото ни основно мъже са свирили на гайда и това е факт. Но с развитието на музиката като професионално изкуство през миналия век, имаме дори и жена – доцент Мария Стоянова – която е била преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив и всички гайдари са се учили от нея."
Доц. Стоянова всъщност е първата професионална жена гайдар в България, а и на Балканите. Тя е част от първия випуск на Националното професионално музикално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел, люлка на едни от най-добрите народни певци и музиканти в България. И ако допреди няколко десетилетия да видим жена с гайда е било екзотика по нашите ширини, то днес страната ни вече има своята първа изцяло момичешка гайдарска група. Това се случва благодарение на Никола Георгиев и неговата Гайдарска школа "Тракия" от град Аксаково, област Варна. Самият той е гайдар от дете. Музиката съпътства семейството му още преди да се роди, като неговите дядовци и прадядовци също са били гайдари. В края на 2016 година Никола с голям ентусиазъм и любов създава своята школа, в която днес гайда изучават повече от 30 деца и младежи на възраст от 6 до 18 години. "Имаме и по-големи хора на 30+ години, които обичат гайдата и искат да се занимават с нея" – казва той пред Радио България. Уникалното за варненската школа е възможността в нея да се обучават и деца в предучилищна възраст.
"Когато ние започвахме, бяхме първата гайдарска школа, която приемаше такива възпитаници и имахме много добри резултати. Всичко започна заради силния ентусиазъм на едно петгодишно дете, което искаше да свири, но никоя друга школа в областта не го приемаше. И след силното настояване от страна на родителите му и когато видях неговото огромно желание, решихме да опитаме. Това дете беше експериментът, върху който създадох методиката си на преподаване при най-малките. В началото уроците минаваха повече като игра, с много импровизации. Вече имам изградена методика, различни упражнения и тактики, които са обмислени и изпробвани предварително."
Най-важното е да си отворен към света и изненадите, които той ти поднася. Така един ден, когато малката сестричка на негов ученик изразява желание да посещава гайдарската школа на батко си, Никола я приема. След нея идва и следваща девойка, и следваща. Интересът сред момичетата започнал да се засилва и един ден Никола на шега си казал, че школата му вече има цяла група от момичета гайдари. Така, в средата на 2024 година се появява и "Девойко, мари хубава" в изпълнение на джура гайда от Ивелина, Сияна, Сара, Калина, Цветелина и Виктория. Съвременният аранжимент е дело на самия Никола Георгиев. Най-малка в групата е Сияна, само на 10 години, а най-голяма е 18-годишната Калина.
Интересът към българския фолклор в обществото ни е все по-голям и все повече момичета посягат към фолклорния инструмент, категоричен е Никола. Щастлив е, че с модерния прочит на народните ни песни и с преодоляването на стереотипи, като този, че момичетата не могат да свирят на гайда, той и възпитаниците му са част от моста между миналото и настоящето ни. Мост, който ни води към едно по-добро бъдеще за обществото. А шестте девойки вече подготвят и следващото си изпълнение – лазарски мелодии в изпълнение на гайди, загатва специално за Радио България техният ръководител Никола Георгиев.
Вижте също:
Снимки: facebook.com/gaidari.varna, facebook.com/gaidarqbg
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС, предава БТА. Класацията е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки с ЕС, съобщиха организаторите от „Асоциация за..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..