Николай Коларов и неговият път с виолончело към академична кариера в САЩ

Николай Коларов е български виолончелист, който вече близо 30 години гради академична кариера и развива концертна дейност в Минесота, САЩ. Дългият път отвъд Океана за него е свързан с желанието да започне магистратура в областта на струнните инструменти в Канзас Сити. Заминава през 1995г., за да продължи следването си /с чело/ в най-големия университет в района на Мисури и Канзас. Негов пръв учител е известната челистка проф.Нина Гордон, която пък е възпитаник на Наталия Шаковская, изявен представител на руската школа.

"Аз станах голям поклонник на руската школа в струнните инструменти. Там научих много важни неща" – спомня си в интервю за Радио България виолончелистът Николай Коларов. В Мисури започват и първите негови изяви на професионален подиум. С талант си проправя път и към по-високото академично стъпало. Коларов попада в полезрението на челистката Таня Ременикова, от която получава предложение да се насочи към докторантура в щата Минесота, където има повече възможности за творческо развитие и академична кариера. Николай Коларов приема това предизвикателство и днес, освен че е лектор и преподавател по чело в академията, той успява да осъществи и една своя мечта, която му помага да бъде пряко свързан като музикант с България. От 21 години той организира в университета на Минесота /в гр. Минеаполис/ фестивал за съвременна камерна музика, като специалният фокус е върху творчеството на композитори от Балканските. Фестивалът се нарича "Балканикус" и след като тази година е имал своето 20-о издание, Николай Коларов с право може да се похвали, че е наложил балканската музика като една от емблемите в пролетната програма на космополитния град.

"За нашия XX юбилеен концерт насочихме вниманието на публиката към именити български композитори, на които тази година чествахме кръгли годишнини" – казва Николай Коларов и продължава:

Николай Коларов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Сред тях беше 100-годишнината от рождението на Георги Тутев, който за първи път представяхме на "Балканикус". Почетохме и 90-ата годишнина на маестро Васил Казанджиев и 80 години на Артим Потурлян. Тук трябва да спомена и юбилея на Константин Илиев, но в програмата не можеше да представя повече от трима българи, понеже фестивалът е балкански и трябва да представим и други композитори от Балканите. Разбира се, в САЩ има различни концепции, свързани български и балкански композитори, но като мащаби "Балканикус" е единственият по рода си фестивал за съвременна балканска музика. Аз също се включвам като изпълнител в концертната програма заедно със своите колеги. Участвам и в различни концерти, които не са свързани само със съвременната музика, но конкретно за "Балканикус" идеята се появи, когато реших да организирам специален голям концерт, посветен на български композитори /2003г/. Исках да е по подобие на това, което по онова време правеше моят приятел и колега Джефри Дийн – "Дни на съвременната американска музика в България". След 2000-ата година беше много актуална темата за Балканите, макар и не толкова в позитивен аспект, но имаше засилен интерес към събитията в този регион. Затова другите композитори ме посъветваха да се насоча към музиката от Балканите. Аз ги послушах и идеята се оказа много добра."

Публиката на концертите с балкански привкус е главно американска, но също идват и представители на преселниците от Европа. Николай Коларов забелязва, че концертите от 7 -8 години се радват на постоянна аудитория, която внимателно следи афиша на "Балканикус":

"И вече има хора, които с такова нетърпение ни очакват, че като наближи април получавам по някое съобщение, че щом е дошла пролетта, значи е дошло време и за концертите на "Балканикус", или обратното – щом се появят афишите на "Балканикус", това значи, че пролетта в Минесота вече е дошла. Тези концерти вече са събитие в културния живот на града. Има и Институт "Балканикус", създаден през 2014г. – организация с нестопанска цел, чрез която сме подготвяли не само фестивали със съвременни произведения, а и също и концерти с фолклорна тематика. За финансирането разчитаме изцяло на държавни грантове, защото не можем да се издържаме от собствени приходи. Част от дейността на института беше и показването на фотографска изложба, посветена на българските евреи и тяхното спасяване по време на холокоста. Тогава получихме съдействие и от консулството ни в Чикаго, и от други местни спонсори."

Извън сценичните си изяви Николай Коларов има и свое хоби, което също е насочено към музиката на Балканите. Вече 14 години всяка седмица във вторник той води собствено музикално радиопредаване. Нарича се "Балканско джамборе" и е на честота 90.1 в САЩ:

"Думата "джамборе“ я има и в английския език. Там тя означава събиране, но в балканския смисъл на джамборе има много ядене, пиене, танци, веселие. Това е друг тип събиране, а иначе в моето радиопредаване представям фолклорна музика от Балканите. Например от България представям кларинетиста Иво Папазов, Недялко Недялков - кавал, Пейо Пеев – гъдулка и много други. Предаването се слуша и онлайн, като всеки път в последните 20 минути пускам съвременна балканска музика. То е адресирано до американската публика, но тя е запозната с богатството на балканския, и в частност - с българския фолклор. Познава го, защото в САЩ са гостували не един път и "Мистерията на българските гласове", и оркестър "Кочани", както и много състави със световна слава от другите балкански държави".

Разбира се, музиката, която подбира Николай Коларов за своето предаване, се слуша изключително от преселници от Балканите, но общото впечатление сред публиката в САЩ е, че нашият ритмичен фолклор е много ценен и неподражаем и има хиляди почитатели там, споделя впечатленията си сънародникът ни по време на едно от завръщанията си в родината..

Снимки: greencardvoices.org, личен архив, Facebook /Николай Коларов