България се изправя пред седмите поред парламентарни избори за последните три години. Причината е, че за пореден път и трите проучвателни мандата, връчвани от президента на парламентарно представените партии, останаха нереализирани.

Какво е състоянието на демокрацията и политическата система у нас в безизходицата, в която се намираме, се опитахме да разберем с помощта на политолога от агенция "Галъп интернешънъл болкан" Светлин Тачев.

Според него налице е изхабяване на политическите формации, защото "колкото по-често се правят избори, толкова повече те не могат да представят нещо ново на избирателите, които от своя страна не могат да намерят алтернатива". Има и друг проблем:

"Смятам, че тази криза на демокрацията върви към ситуация на временновластие, тъй като ние почти постоянно сме в условията на служебно управление, а редица институции и членове на регулаторни органи са с изтекли мандати. Това временновластие поставя страната на кръстопът, защото колкото повече задълбочава политическата криза и кризата на демокрацията, толкова повече ще започнат да се надигат гласове за изхабяването на модела и нуждата от замяната му с нов, което е най-опасното. Проблемът не е в системата, а в политическия елит, който е загубил рефлекса да управлява."

Освен ниската избирателна активност, с която бяха избрани депутатите в 50-ото Народно събрание, парламентът показа и още един от признаците на криза на демокрацията – внушителният брой на независимите депутати (39), част от които станаха такива почти веднага след неговото конституиране.

Рецептата за овладяването на политическата криза се крие в оптимизацията на процеса, а не в неговото осакатяване, смята политологът и обяснява:

"Пример за оптимизация беше преференциалният вот, при който в твърдите партийни листи се появи възможност да има и мажоритарен елемент, а с годините хората се научиха да се възползват ефективно от него. Оптимизация беше и машинният вот, въпреки че има спорове дали той е рентабилен или не, но той оптимизира вота до степен, в която намали драстично невалидните бюлетини и до някаква степен намали корпоративния вот. С подобни механизми постепенно може да се подобрява състоянието на изборния процес и демокрацията, но вместо да се търсят подходи как това да става, ние по-скоро я рушим – категоричен е Светлин Тачев и пояснява: – Когато правиш промени в Конституцията, насочени към дадена личност, а не с цел подобряване на демокрацията, се стигна дотам, че Конституционният съд отхвърли почти всички промени, свързани със съдебната система, но остави тези, свързани със служебния кабинет. Тоест, когато се правят промени, те трябва да надграждат съществуващото, а не да го осакатяват."

Ниската избирателна активност, достигнала истински антирекорд на изминалите през юни избори, когато за народни представители гласуваха 34,41% от имащите право на глас, Светлин Тачев обяснява по следния начин:

"Избирателната активност има шанс да продължи да намалява, с което се вижда, че апатията сред българските граждани нараства, а това може да се счита за знак и за протест. С неучастието си, избирателите показват, че не са съгласни с това, което се случва. Намаляващата избирателна активност, освен че делегитимира представителността в Народното събрание, дава възможност броят на необходимите гласове за преминаването на 4%-овата бариера да намалява и така нови, малки, екзотични партии да влизат в парламента, с което още повече да го фрагментират и да правят още по-трудно формирането на кабинет."