Високите температури на морската вода, които по южното Черноморие достигнаха 30 градуса прогониха сезонната риба навътре в морето. Заради горещините, съчетани с нетипичните продължителни северни течения липсват характерните за летните месеци попчета и скорпид. Те обикновено се появяват още през март, при температури 8-10 градуса на водата, а уловът им е почти през цялата година, с изключение на зимата, когато се крият из дупките на скалите. Тази година, по време на горещите летни месеци те отидоха надълбоко в морето, където водата е по-хладна и се движат теченията.
"Досега не се е случвало да няма примерно скорпид – движение няма и него го няма. Месец и половина духа само северно и когато има такова течение и попчето го отписваме – отбелязва рибарят Йордан Каракашев пред БНР Бургас. – Не можем да преценим дали е заради времето, защото поне 40 дена не спира да духа от север, а за него е подходящ вятърът от Югоизток. Иначе паламудът нормално се появи тука вече преди 4 -5 дни. Вижда се по някоя друга риба, хващаме и им се радват хората. В края на юли, началото на август дребните рибки вече се показват, нормално около 150-180 грама. Сафрид също има, не е кой знае какво качество, но се намира."
Сафридът, който е сред предпочитаните черноморски риби през лятото, се появява на пасажи през май до края на юни, а през юли и август е разпръснат. После отново се намира от септември до края на ноември, при температура на водата до 15-17°. Тази година той се е появил месец по-рано, в сравнение с предишни години. А Йордан Каракашев не си спомня подобни високи температури на морската вода в района на южните черноморски градчета Царево и Ахтопол, които да продължават повече от няколко дена:
"Ние обикновено наблюдаваме температурата на водата и през лятото тя достига до 28° за четири пет дена. Тук при нас, преди няколко дни водата достигна 29°, а в Созополския залив – 30°. Това никога не е било, ние 29° не сме виждали, камо ли 30°. Аз самият се гмуркам на дълбочина до 12-15 метра и установявам, че няма термоклин, няма студена вода. Каквато е горе, такава е и долу, но рибата явно се изтегля веднага. Тя, когато е толкова много топло, обикновено търси граници, където е термоклинът. Където са малките рибки, там са и големите. Където има разлика в температура, там се сменят и теченията, които носят храна. Рибата обича течението, границата на течението, заради температурната разлика. А пък ние не можем да я открием на дълбочина от 10 до 12 метра, по-нататък е, затова съответно не се намира близо до брега.“
Що се отнася до температурните аномалии, Йордан Каракашев отбелязва, че те не са повод за притеснение: "Като четем историята непрекъснато е било на цикли. Топло – студено, топло – студено и сега е просто цикъл, ще отмине и това". А по повод навлизането на непознати видове в българската акватория, той отбелязва, че те са средиземноморски и не са със стопанско значение:
"От десетина години, полека, полека идват и екзотични риби, виждат се и дребните рибки. Не ги познаваме. Миналата година хванахме един голям син рак с по-странна черупка. Наблюдават се и лабриди (Labridae), това са средиземноморски видове, както и лапини (Symphodus tinca), от семейството на лабридите. Те са по 500-600 грама.“
Според запознати любители, тези рибки не стават за ядене, защото имат много кости, а по-големите екземпляри имат и остри зъби. Затова разчитаме на завръщането на сафрида през септември, когато морската вода става по-хладна. Тогава се появява и чернокопът, познат още като лефер и гофан. Това е най-ценната и най-вкусната риба, която се среща и в Средиземно море. Позната е също и по източното и западното крайбрежие на Атлантическия океан.
Текст: Дарина Григорова (по интервю на Нина Рангелова, БНР Бургас)
Снимки: БНР-Бургас, БТА, БГНЕС, архив
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и университетски преподавател Кристиан Таков, чиито думи и личен пример ще останат завинаги като..
Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго"..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..