Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Продължават мащабните археологически проучвания на тракийския комплекс Бегликташ

Снимка: museumprimorsko.bg

Добре дошли в Приморско – едно от най-обичаните и посещаваните курортни градчета по българското Черноморие, място, където много българи избират да прекарат лятната си ваканция. Заливите там са идеални за слънчеви бани още от началото на лятото и чак до късно през есента. Характерният фин пясък и плитка вода по плажовете правят мястото привлекателно и за много гости, предимно от европейски държави. Почивката в Приморско обещава да бъде запомняща се и заради разходката с лодка, която се предлага в близката река Ропотамо. 

Река Ропотамо

Мястото те кара да се потопиш в един девствен свят от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатни цветя, а в същото време над морския пейзаж се извисяват  върховете на близката Странджа планина. Въпреки големите инвеститорски апетити през последните години в Приморско, околностите изглеждат като застинали във вида, в който са изглеждали стотици, дори хиляди години.

Районът е осеян с много на брой тайнствени места, които са истинско предизвикателство за археолозите. Тук се намира един от най-добре запазените мегалитни комплекси от времето на първите заселници в земите около Черно море. Тракийското светилище Бегликташ се намира на 5 км от гр. Приморско и е само една от интересните забележителности в района. В околността могат да се видят и множество добре запазени долмени, свързани с погребалните ритуали на тракийските племена. Всъщност тези гробнициса от ранната желязна епоха  (IX – VIII в. пр.Хр.), а мегалитите на Бегликташ са поне с 6 столетия по-стари: предполага се, че те са от бронзовата епоха.

"Важното е, че всички тези находки, които могат да се видят и сега,  свидетелстват за изключителна концентрация на живота по нашите земи във времето, когато са били правени долмените" – казва Даниел Пантов, директор на Историческия музей в Приморско. Той споделя и важната новина, че съвсем скоро, още тази есен, в района на Приморско започват първите по-мащабни археологически проучвания. Очакванията на учените са големи, тъй като до момента никой не е предприемал мащабни разкопки на обекти от мегалитния комплекс.

"Миналата година правихме много интересни изчисления на базата на това, как са ситуирани самите камъни – мегалитите. Така се получиха много интересни и точни реперни точки, които показват, че мястото е използвано като обсерватория" – казва Даниел Пантов и продължава:

"За съжаление много малко се знае за това тракийско светилище. Проучвания са правени в началото на XXI в., но те са съвсем повърхностни. Почиствани са каменните улеи, но не са правени специални археологически проучвания. Трябва да се проникне в дълбочина, да се установят културните пластове, да се види откога започва неговото функциониране. Въобще предстоят много интересни неща след като в Бегликташ  стъпят археолозите. Целта ще е да разберем каква е функцията на мястото. Знаем, че е светилище от предходни проучвания, знаем ориентировъчна датировка – късна бронзова епоха, т.е. около XV в. пр.Хр. и значи, че като светилище функционира малко след първите векове от н.е. Имаме някакъв ориентир, но той не е точен и не е базиран на археологически находки. Ако започнем системни проучвания, ние ще проучваме сектори, в които попадат сгради с култово предназначение" – казва още Даниел Пантов.

Базилика „Св. Параскева“

Историческият музей в Приморско, долменът Змейова къща, заливът Маслен нос, останките от базиликата "Св. Параскева" са само част от местата, които привличат вниманието, особено на посетители с отношение към културния туризъм. И понеже в музея на Приморско са изложени единствените керамични фрагменти, откривани между процепите на камъните в Бегликташ, се налага посещение на самото място. Попаднал в планината, сред мистичния свят на мегалитите, във въображението на човек оживява картината с ритуали на тракийското светилище.

Маслен нос

В Бегликташ човек може да се докосне до древен олтар за жертвоприношения, да види отпечатък от стъпката на Богинята майка, да приседне в трона на шаманите и да надникне през каменен процеп, който пък е позволявал на хората да виждат по-ясно обектите на небосвода. Всичко в Бегликташ изглежда подредено според познанията и вярванията на предците ни, но човек няма как да не се запита – коя е силата, донесла и подредила всички камъни по този начин? Някои въпроси не намират отговор, но на любопитните посетители помага разказът на екскурзоводите, които тук водят беседи на български, английски, руски, френски и др. езици. 

Какво е усещането да си всеки ден през лятото тук, на Бегликташ – питаме младия гид Елена Павлова: 

Елена Павлова

"Тук е било специално място, на което хората са идвали в определени дни от годината и когато е имало повод, за да се молят на своите божества. Вследствие на съвременни опити е установено, че тук магнитното поле е по-високо от нормалното, затова усещането е, че на това място има силна енергия. Дори се говори, че хеликоптерите и самолетите от близката военна база избягват да летят над Бегликташ, защото радарите им дават отклонения. Има различни истории, които са свързани с това място. Например млади жени, които по една или друга причина не са могли да имат деца, идват тук и застават боси върху стъпката на Богинята майка. Оказва се, че след неколкократни посещения и повтаряне на този ритуал след време те се връщат тук и то с дете на ръце."



Снимки: museumprimorsko.bg, Facebook /Бегликташ



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Тайната мисия на цепелин L 59 или как Ямбол влезе в историята със световен рекорд

В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...

публикувано на 01.11.24 в 11:55

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..

публикувано на 01.11.24 в 11:03
Проф. Ангел Димитров

Новите членове в българо-македонската историческа комисия, работят постарому

В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..

публикувано на 27.10.24 в 16:18