Отказът на президента да подпише указ за назначаване на служебно правителство е в съответствие с правомощията му

България се изправи пред пореден ребус в търсене на изход от превърналата се в константа политическа криза, след като президентът Румен Радев отказа да одобри едно от предложените от кандидата за служебен министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева имена на министри. Проблем за президента се оказа личността на вътрешния министър Калин Стоянов, тъй като по думите му – няма доверие, че той може да осигури провеждането на честни избори. Тази ситуация наложи отмяна на клетвата, както и отлагане на датата за предсрочните парламентарни избори. Досега не се е случвало президент да откаже да издаде указ за назначаването на служебен кабинет, което поражда въпроса дали от политическа кризата може да се превърне в конституционна. Според доцент Наталия Киселова кризата е само политическа:

"Ще станем свидетели всъщност на връщане към по-старото положение, а именно, че компетентността при съставянето на служебното правителство е споделена. Това, което поддържаха част от бившето конституционно мнозинство, а именно, че последната дума е на президента (а не на кандидата за служебен премиер)", подчерта Киселова.

Бившият служебен премиер и дългогодишен кмет на София Стефан Софиянски също коментира конституционната страна на въпроса. Той е категоричен, че след последните промени в Конституцията не е ясно, дали президентът има право да откаже да подпише указа за назначаването на служебно правителство:

"Ако той не хареса следващия и по-следващия кабинет – какво правим? Тази нестабилност и несигурност се отразява на работата на Министерски съвет и на тази на администрацията под него, защото ако си влязъл във властта с някакви приоритети, ти трябва да се опиташ да ги следваш и изпълниш. Основният проблем на България е, че икономиката не върви, затова основната дискусия, която обществото ни трябва да води, е как да върви изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Преживяхме Ковид-криза, натрупа се и политическа такава и всичко това се отрази зле на икономиката, на туризма…. Когато ти нямаш перспектива да търсиш решения на тези проблеми, изпадаме в ситуацията, в която сме със смяна на безброй правителства, без ясен хоризонт, което се отразява на ежедневието на всеки българин."

Своето мнение по темата на вчерашния ден даде и политологът проф. Румяна Коларова. Според нея отказът на президента да подпише указа е в неговите правомощия:

"Президентът има правомощието да наложи вето – това е един вид вето на предложението на номинираната за министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева. Използването на вето е редно тогава, когато човекът, който го използва, има пред себе си вариант за изход от ситуацията, а не я блокира. Ние в момента явно сме в един вид политическа криза и от нея трябва да бъде намерен изход – посочи Коларова и допълни: – Аз не съм сигурна, че президентът е наясно какъв изход иска. Онова, което публично оповести, не е никакъв изход, а е желание парламентът да формира мнозинство, за което е ясно, че НС няма възможност. Това по скоро е декларирана възможност, която е малко вероятна."

Колко дълго е възможно да бъде отлагано провеждането на предсрочните парламентарни избори – с този въпрос БНР потърси и дългогодишния народен представител и преподавател по конституционно право Екатерина Михайлова:

"Няма срок, но страната не може да бъде хвърлена и в този хаос – категорична е Михайлова. – Аз мисля, че разумът и политическата отговорност ще излязат на първо място. Говоря за всички представители на институциите. В ръцете на президента и парламента е да вземат решението в подобна ситуация, затова ги призовавам към нов кръг от консултации, и то в недалечно бъдеще."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, Иван Русланов