След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на България остават имената на Адолф Колар, Фридрих Грюнангер, Виктор Румпелмайер, Александър Померанцев и много други. През 90-те години на XIX в. в България се завръща и започва да твори и първото поколение български архитекти, завършили в чужбина. Сред звездите от тази плеяда е Наум Торбов, завещал ни редица архитектурни перли, допринесли за европеизирането на града, част от които, за щастие, са съхранени до днес. Сред знаковите проекти на арх. Торбов са Централните софийски хали, кинотеатър "Одеон", Софийското казино, хотелите "Континентал", "Париж" и "Булевард", пивоварната фабрика "Македония", домът на сем. Луиза и Димитър Станишеви (днес Главно мюфтийство), Дюлгерското здание на бул. "Христо Ботев" №71, църквата "Св.св. Кирил и Методий" на Женския пазар и други забележителни сгради в София и други градове.

Бъдещият архитект е роден през 1880 г. в с. Гопеш, Битолско, в пределите на днешна Северна Македония. Две години по-късно семейството му се мести в крайдунавския град Оряхово. Младежът завършва гимназия в друг град по течението на Дунава – Русе, след което, увлечен по архитектурата, поема към Румъния. Любопитно е, че според списъците на Българското инженерно-архитектурно дружество към 1912 г. той е единственият наш архитект с диплома от Букурещ. Вероятно роля за това решение изиграва влашкият произход на Торбов. Как обаче се развива оттук нататък животът на младия човек?

"Учи архитектура в Букурещ, в румънската столица, която по това време е един доста по-голям град от София, с изключително пищна, богата архитектура. Той завършва там Института за изящни изкуства и, разбира се, всичко, което среща като тенденции в румънската архитектура по това време му оказва голямо въздействие. Но впоследствие основният източник на вдъхновение за него е австроунгарската столица Виена. Пътува дотам често именно с цел да опознава архитектурата на града – и по-старата, и от края на XIX-началото на XX век характерна сецесионова архитектура. Вдъхновявал се е много от работата на Ото Вагнер. Това са географските места, които оказват голямо въздействие върху неговото развитие като архитект", – разказа пред Радио София Здравко Петров, създател на проекта Historical Routes Sofia.

След завръщането си в България Торбов е назначен за началник-отделение "Архитектура" към Столична община, а после започва да проектира на свободна практика.

"Той е бил изключително трудолюбив, изключително трудоспособен. Проектира едно впечатляващо количество сгради, които се отличават с различна функция, с различни размери, с различна архитектурна стилистика, – разказва Здравко Петров. – До голяма степен можем да кажем, че е и майстор на хотелските сгради. Това е нещо много характерно за него. Наистина няма друг архитект у нас, който да е работил по толкова много хотелски сгради."

При посещенията си във Виена Наум Торбов среща бъдещата си съпруга Леополдина, която заживява с него в развиващата се по онова време с бурни темпове София. Годините около 1907-а и след това до Балканските войни, по думите на Петров, са най-плодотворният период за Торбов:

"Разбира се, това не е изненада, тъй като това е един от най-вълнуващите периоди от архитектурната и строителната история на София и на България. През 1907 г. той печели конкурса за Халите. Тогава изработва проекта за строителството на покрития софийски пазар, който за времето си е бил една постройка с наистина голямо значение за града, символ на модерността, която е трябвало да замени досегашната ориенталска атмосфера в тържищата на София, с борбата с мухите посредством конски опашки и други такива средства. Халите са изградени според най-добрите тенденции за времето си, осигуряващи всичко необходимо за качественото и здравословното съхраняване на хранителните продукти."

И днес можем да се насладим на реставрираната сграда на Халите, намираща се на столичния бул. "Мария Луиза". Следва да отбележим, че немалко сгради на архитекта са свързани именно с този булевард. В непосредствена близост до него се е намирал и построеният от Торбов много популярен за времето си кинотеатър "Одеон", разрушен при бомбардировките над София през Втората световна война.

"Кинотеатър "Одеон" е част от голям ансамбъл от три сгради. Първата от тях – хотел "Булевард", се е намирала на бул. "Мария Луиза" и улица "Цар Симеон". В момента тази сграда не съществува. До нея по "Цар Симеон" се е намирал кинотеатър "Одеон", също разрушен при бомбардировките, и третата сграда е знаменитият по онова време ресторант "Гамбринус". 

Реално днес единствената сграда от този ансамбъл, която е останала, е ресторант "Гамбринус" и човек може да отиде да я види", – сподели пред Радио София правнучката на архитекта Александра Недева.

За жалост, както немалко от сградите, построени по проект на архитект Торбов, жертва на бомбардировките става и целият му архив, който се намирал в студиото му на бул. "Мария Луиза". После идва социалистическата власт, която отнема недвижимите му имоти, като се стига до абсурда той да живее със семейството си в сграда, проектирана от него, и да плаща наем. За да изхранва семейството си, Наум Торбов е принуден да работи като архитект-надничар в Столична градоустройствена дирекция. Умира от рак през 1952 г.

В следващите десетилетия на соца наследството на архитект Торбов е силно неглижирано и името му – забравено. За да се възроди отново през последните години, благодарение на усилията на неговите роднини, както и на популярните сред любителите на историята на столицата ни проекти Historical Routes Sofia и "Бохемска София".

Съставила: Миглена Иванова по материали на Радио София:

• Историята оживява - архитект Наум Торбов

• Забравеният Наум Торбов