Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на живот и държат да ограничат до минимум своя въглероден отпечатък. И ако допреди няколко години ваканцията на село беше по-бюджетната алтернатива за почивка, сега вече тенденцията се преобръща. Цените на нощувка в селска къща у нас, със всичките удобства и екстри, са съпоставими с тези в 3-4 звездните ни хотели. Затова пък на много места те предлагат устойчиви практики, като например енергоспестяващи системи, рециклиране и използване на екологични материали, както и различни активности сред природата.
"Ние се радваме, че е все още жива нашата инициатива "Зелена къща", която сертифицира малки места за настаняване по-близо до природата, предлагащи автентични преживявания и запазени традиции – казва Елеонора Йосифова, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. – Хората вече обръщат внимание на тези етикети. А когато през 2008 г. стартирахме инициативата, за тях това беше екзотика. Сега на много места за настаняване се прилагат екологични практики, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. Примерно, туроператори много често започнаха да рекламират и да поощряват комбинираното пътуване с влак и колело, а не непременно с личния автомобил и т.н. За чужденците това е нормална практика, но и все повече българи започват да пътуват по този начин."
Средно със 7% се е увеличила заетостта на обектите за селски туризъм у нас през последната година, а 75% от всички резервации се извършват благодарение на активната онлайн реклама, сочи проучване на Асоциацията на българските села. Българи и чужденци са готови да отделят повече средства от бюджета си, но да отседнат не в хотел, а примерно в еко къща изцяло от дърво с голям селскостопански двор или дори във ферма, чийто собственици ги въвеждат в ежедневния си бит. Идеята е да пътуваш бавно, но да почиваш активно.
Почти няма район в България, където да не се предлагат високи стандарти в селския туризъм. Като например Стара планина и особено околностите на градове като Карлово, Троян и Елена. Феновете на природосъобразния начин на почивка избират и Родопите, най-вече селата около Смолян, Кърджали и Велинград.
"В Родопите всички знаем колко много неща можеш да правиш. Там традициите са запазени. Все повече се обръща внимание на кулинарията, така че хората да вкусят истински продукти от България. И се радвам, че са се съхранили традициите. Младите се завръщат и остават там. Някои от тях развиват еко, приключенски и селски туризъм, като ремонтират предишни семейни хотели или къщите на бабите си и предлагат услуги, съобразени с тенденциите за устойчив туризъм. Има една приемственост на тези места" – посочва Елеонора Йосифова пред Радио България.
Конна езда, фото-лов, каякинг, скално катерене, усвояване на местни занаяти и какво ли не, разнообразява престоя на гостите. Но има и по-малко популярни дестинации, които си струва да опознаем:
"В Северна България като че ли има малко забавяне в посока на алтернативния туризъм, но има голям потенциал по отношение на културнотои кулинарното наследство, както и на занаятите. Такъв е случаят с района на река Дунав, където карането на колело все по-активно се промотира,тъй като оттам минава европейският велосипеден коридор "Евро вело 6".Така че покрай него ще се радваме и общини, и къщи за гости да започнат да инвестират все повече усилия, за да могат да посрещат туристи,които са с колела. А кулинарията им, в т.ч. рибните им специалитети, е много специфична и все още не добрее известна дори у нас" – каза в заключение Елеонора Йосифова.
Вижте още:
Снимки: baatbg.org, pixabay, penguintravel.com
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..