На 9 септември се навършват 90 години от преломното събитие, което бележи края на Царство България. В разгара на Втората световна война, когато Съветската армия преминава в настъпление след битката при Сталинград, и достига до Румъния през август 1944, България все още е съюзник на Нацистка Германия. За да запази суверенитета си, тя скъсва отношенията си с Третия райх, под заплаха от военни действия от страна на СССР. Въпреки това, в нощта срещу 9 септември 1944 г., българското правителство, в което са привлечени няколко демократични партии, е свалено от офицери, преминали на страната на Отечествения фронт. В него се включват Българска работническа партия /комунисти/, сили от легалната опозиция: от кръга „Звено”, от Демократическата партия, Българския земеделски народен съюз и др. земеделски партии, а превратът се извършва под ръководството на БРП. По нареждане на Георги Димитров, ръководител на Коминтерна, са превзети ключови институции - Министерството на войната, Централна поща, Телефонната палата, Централна гара и други стратегически обекти в София.

Кимон Георгиев от политическия кръг „Звено“, участвал преди това в превратите на 9 юни 1923 и 19 май 1934 обявява по Радиото новото управление на Национален комитет на Отечествения фронт. Министрите от правителството на Константин Муравиев са арестувани. Кимон Георгиев застава начело на новата власт, с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. Така България попада в съветската сфера на влияние и поема по пътя на социалистическото развитие. В месеците до края на 1944 г. следва вълна на саморазправа с неудобните без съд и присъда, до сформирането на т.нар. Народен съд.

Периодът на социалистическо развитие на България продължава до 10 ноември 1989 година, когато тоталитарната власт е свалена и в страната ни се поставя началото на демократичните промени.