На прага на първия учебен ден въпросите около светлото бъдеще на българското образование са все по-актуални, а отговорите – все по-мъгляво пожелателни. И сякаш все по-често дочуваме в тази сфера на обществото ни ехото на израза "Преходът мина. Да живее преходът!". Поне в дванайсетте години школуване на подрастващите у нас. Днес ще ви разкажем за светлия пример на едно училище и неговите възпитаници.
В края на месец юни в Германия се проведе първото издание на European Defense Tech Hackathon, като част от фестивала на бъдещето Festival der Zukunft в Мюнхен. Идеята на хекатона е да събере на едно място стартъпи и организации от цял свят, които работят, в конкретния случай, в областта на отбраната и се занимават с финансирането на проекти в тази област. И така всички заедно да видят как новите технологии променят отбранителния сектор. В рамките на 24 часа над 100 участници с 34 проекта, военни и технологични експерти от цяла Европа обсъждаха идеи в Мюнхен. Най-добрите осем проекта бяха презентирани в края на събитието и наградени. Представители на украинското Министерство на отбраната с включиха дейно в хакатона в качеството им на ментори на място, а участниците получиха пряка обратна връзка, за да достигнат до крайната цел в създаване на практични решения на проблеми в реалния свят.
България се оказа единствената държава с отбор, съставен изцяло от ученици – това бяха единайсетокласниците от Технологично училище "Електронни системи” към Технически университет в София (ТУЕС)–Калоян Миладинов и Огнян Разсадов от 11 В клас, Филостратос Титопулос и Александър Мечкаров от 11 Г. Техни ментори в начинанието бяха Петър Кирков, бивш възпитаник на ТУЕС и един от най-добрите експерти по киберсигурност в България и Кирилка Ангелова, изпълнителен директор на Асоциацията на Завършилите ТУЕС.
"И се оказа, че при определени условия може да се допусне отбор, в който има участници под 18 години. Така решихме да опитаме и започнахме да мислим какво можем да направим като разработка. Стигнахме до идеята да създадем система, която да може да помогне с локализирането на противопехотни мини, което е проблем в определена сфера на изкуствения интелект и лично на мен ми е много интересно. Но и допълнително е сфера в отбраната, в която ние като ученици можем да развием и да приложим една различна перспектива, която да доведе до различно и ново решение".
Така започва проектът "Идентификация на противопехотни мини чрез използване на дронове и изкуствен интелект". Или иначе казано – разработка на определен модул за дронове, който локализира противопехотни мини чрез анализ на термалното изображение на сканираната зона и визуализира тяхната локация върху картата. Работата на момчетата започнала с проучването на научни трудове по проблема, като седмица преди хакатона, с огромното съдействие от страна на Петър Кирков, отборът се свързвал с Института по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" в България и успешно извършил реални наблюдения и генериране на набор от данни, с които да тренира алгоритмите за компютърно зрение - вид изкуствен интелект, който е в сърцето на модула. Крайната цел е значително да се поевтини и улесни идентификацията на този вид военни съоръжения, което се оказва огромен световен проблем, който забавя възстановяването на нормалното функциониране на обществото и икономиката след приключване на бойни действия по целия свят. Според данни от тази година на Световната банка само разминирането на Украйна ще струва 37 милиарда долара.
"Тук ще цитирам Калоян, който на презентацията в Мюнхен използва думите "Мината е идеалният войник" – допълва Петър Кирков. – Мината не спи, остава с години и никой не знае как и кога ще се задейства. Всъщност, колкото и ужасно да звучи, мините имат своето приложение във военното дело, но проблемът е, че въпреки всичките конвенции и регулации те остават. И конкретно противопехотните мини могат да нараняват животни, деца, възрастни, без значение години напред. И е изключително важно ние да имаме възможността да ги премахваме. Ако смятате, че те са някъде далече – не! Има мини, които са все още активни в Босна. Както разбрахме, покрай пожарите това лято, има мини точно на границата ни с Гърция. Интересното тук е, че България е подписала Отавската конвенция, в резултат на което ние сме унищожили всички противопехотни мини на наша територия. Това всъщност ни затрудни допълнително в разработването на самия проект. Но за да ви обясня, колко е сериозен проблемът, противопехотните мини са създадени с цел да бъдат трудно откриваеми, в тях няма метал, те са само пластмасови. Още повече, когато "седят" с години в почвата продължават да текат едни химични процеси и вече никой не знае това до какви други проблеми би довело. Проблемът е изключително актуален. Да не говорим, че в момента, точно там, където се водят военни действия, в Украйна например, се намира житницата на Европа. Тези минирани полета, ако не бъдат изчистени, те не могат да произвеждат жито, например. Така че нещата са изключително приложими и изключително интересни."
И със сигурност бъдещето на проекта не спира с представянето му в Мюнхен, уверява ни отборният ментор. Разработване и реалното приложение на проекта тепърва предстои. Най-ценното в идеята на младежите е, че те прилагат световните тенденции във всички сфери на икономиката и в отбраната. Т.е. посредством обучение чрез база данни на изкуствен интелект се използва изключително евтин хардуер, за да се намали цената на крайния продукт, обяснява специалистът.
"С хардуер, който струваше под 1000 евро, като тестова постановка, те успяха да постигнат 80% откриваемост на мини. Това е нещото, с което спечелиха трето място и което е изключително висок резултат. Сравняваме го с военна техника, която струва десетки хиляди евро."
И ако все още се питате как така се случва едни млади хора в ученическа възраст за измислят нещо, толкова важно за сигурността на човечеството, то Кирилка Ангелова има своя изпитан във времето отговор:
"Случва се, когато младежите са активни, имат знания и умение, имат и свободата да избират да участват. Тогава се случва. В контекста на образованието трябва да кажем, че въпросът е комплексен и предполага те да имат и добра семейна среда, която да ги подкрепя. А училището, което на свой ред им дава тези знания и умения, е хубаво да им дава и възможностите да ги представят. Защото, за да стигнеш до международно състезание, трябва да си имал възможността да представиш твоя идея и в родината. В ТУЕС има много силен хакатон, организиран от ученици за ученици. Вече 10 издания минаха и участието в него е въпрос на чест. Тайната е да не спираш да искаш да се развиваш."
Снимки: @BabyPro.ming,Кирилка Ангелова, Филостратос ТитопулосСлед публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..