В ивайловградското село Хухла за 26-ти пореден път се провежда културният фестивал "Мистериите на Хухла-2024". До 23 септември три етноса – българи, гърци и турци се събират на площада на Ивайловград под мотото "Човечност без граници". Вдъхновител и организатор е журналистът, писател и общественик Иван Бунков, със съдействието на фондация "Хохла", Община Ивайловград и читалище "Обединение" в Кърджали.

На фестивала видни майстори на перото представят творбите си в литературното четене "По древната вода на мойта Арда…".Българската страна е представена от Петя Цонева, първи носител на наградата на името на Ивайло Балабанов, учредена от община Ивайловград, Александър Секулов, драматург, поет и романист, Бойко Ламбовски – поет, преводач, и журналист, и други автори от страната.

 От Истанбул ще пристигне и родената в Момчилград Кадрие Джесур, превеждала на турски език видни български поети. Тя е главен редактор на двуезичното литературното списание "Небет тепе" в Пловдив. В Амфитеатъра на връх Св. Илия над селото музиканти ще изнесат концерт под диригентската палка на маестро Георги Андреев. Ще свири Симфоничният оркестър - Враца със солисти на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" исъс специалното участие на виртуози-инструменталисти от София, Истанбул и Солун. Сред тях са носителят на "Грами", майсторът на кавала Недялко Недялков, който е част от ОНМ на БНР, и Хакан Гюнгюр със струнен инструмент, произхождащ от старата египетска арфа.

На Ивайловградския площад се изявяват и любителски състави от поречието на трансграничните Арда, Тунджа и Марица. Сред тях са танцов състав "Свиленче" от Свиленград, групата "Зейбеклер" за турски народни танци от Момчилград, формацията за традиционни танци "Акритес" от съседния Александруполис. В края на изпълненията жители и гости на Хухла ще се заловят на общо балканско хоро.

В рамките на събитието е и изложба от автентични тракийски носии от филма "Капитан Петко Войвода", ще бъде представена и книгата на Калина Копринкова "Хухла, минало и настояще". Програмата на тридневния културен празник допълват излети до сакрални места, а в края е връчването на наградата "Почетен селянин".