Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския патриарх Вартоломей, Българският патриарх Максим, подкрепен от български архиереи и предстоятели на поместни Православни Църкви, не подаде оставка в полза на разколника митр. Пимен Неврокопски. Благодарение на тази решаваща подкрепа, каноничната Българска православна църква-Българска патриаршия и нейният законно избран предстоятел патр. Максим са утвърдени и признати от всички поместни Православни Църкви.

Сценарият обаче е повторен 20 години по-късно, но в Украйна и вместо да бъде свикан отново Всеправославен събор, Истанбулският патриарх Вартоломей издава "томос" за автокефалия на новосформираната т. нар. "Православна Църква на Украйна" (ПЦУ), официално връчен на нейния "предстоятел митр. Епифаний" на 6 януари 2019 г. На интронизацията на Епифаний обаче не присъства нито един представител от поместните Църкви, което е ясен знак, че е нарушена каноничността на Съборната Православна Църква. Богослови и църковни дейци дори предупреждават, че тези действия на патр. Вартоломей нанасят тежка рана на Православието и последиците ще бъдат катастрофални. А в България се чуват и гласове за свикването на Всеправославен събор в София, по време на какъвто беше изцерен разколът в БПЦ.

Още преди година и половина, в интервю за Радио България, църковният анализатор Василианна Мерхеб, политолог и богослов по образование, сподели идеята за организирането му и сега отново повдига въпроса. Защото, както пише в Първото послание на св. апостол Павел до Коринтяни, "Кога страда един член, страдат с него всички членове” на Църквата. Това е и причината болшинството от поместните православни църкви да изразят непоколебимата си подкрепа към каноничната УПЦ и Киевския митрополит Онуфрий, когато украинското правителство постави извън закона УПЦ.

"Първи, Българският патриарх Даниил изрази пълната си подкрепа с най-сърдечен, братолюбив тон, както духовна и молитвена, така и застъпническа, срещу гоненията в Украйна – отбеляза пред Радио България Василиана Мерхеб, която следи отблизо проблемите на УПЦ. – След нашия патриарх последваха и реакциите на седем поместни Църкви. Това са Антиохийската, Йерусалимската, Руската, Сръбската, Албанската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, включително и Православната Църква на РС Македония."

В същото време, по предложение на митрополит Николай Пловдивски, на 11 септември Светият Синод на БПЦ излезе с решение да награди патр. Вартоломей "за особени заслуги за преодоляване на разкола" в Църквата ни. Възниква въпросът какви точно са заслугите му и защо след 26 години? Защо например не са предложени за награда, макар и посмъртно, Йерусалимският патриарх Ириней, Сръбският патриарх Павле, патриарх Петър VIIАлександрийски, Алексий II Руски и Сава Полски, които ясно и категорично подкрепиха тогава каноничната БПЦ и патриарх Максим?

"Мнозина в нашата православна църква, както духовници, така и миряни го приеха с недоумение – посочва Василиана Мерхеб. – Разбира се, че това решение не отразява нагласите на целия Свети Синод. Предложението е направено от митрополит Николай доста спонтанно. Не е било предварително обсъдено, архиереите не са били запознати с мотивите и конкретния принос на патр. Вартоломей, за да имат време да обмислят и проверят фактите и да вземат отношение. Всеизвестна е позицията на неколцина архиереи по отношение на ПЦУ и едва ли те са подкрепили това да бъде награден човек, който предизвиква вселенски разкол и прегазва каноните. В Светия Синод има практика да се създават комисии, които могат да разгледат заслугите, които да аргументират защо патр. Вартоломей трябва да бъде награден и то сега. Според свидетелства на българския митрополит Йосиф и Йерусалимския патриарх Ириней, патр. Вартоломей е настоявал канонично избраният Български патриарх Максим да си подаде оставката. Има много документи по този въпрос, както и живи свидетели."

Факт е също, че патриарх Вартоломей се опита да унижи приживе Н.Св. патриарх Неофит, като го нарече "Ваше Блаженство", вместо Ваше Светейшество и оцени премахването на схизмата върху Църквата ни през 1945 г. като печален факт. А това недвусмислено подчертава, че за Истанбулския патриарх Българската Църква все още е екзархия, а не патриаршия. Това отношение проличава и към останалите поместни Църкви, чрез еднолично издадения "томос" на ПЦУ.  Според 34-то апостолско правило, един събор без своя пръв епископ (предстоятел) е недействителен, но и предстоятел без събор е несъществуващ. Това означава, че патр. Вартоломей няма правото да обсъжда, а още повече да решава, статута на Украинската Църква и на която и да е друга Църква самовластно и без свикан Всеправославен събор.

"Предвид ситуацията във вселенски мащаб, в каквато не сме се намирали от 1054г. насам, при разкола с римо-католиците, ми се струва, че моментът за това награждаване е неподходящ. И ако някой трябва да бъде награден за неоспорими заслуги това са първойерарсите, подкрепили църквата ни. Нашият патриарх, като изключително търпелив, милосърден и мъдър човек, е уважил това предложение, но в никакъв случай не би допуснал душите на мнозина да се смутят. Това сега неминуемо се случва и от страна на братята и сестрите ни в Украйна и от страна на всички поместни Църкви, които изповеднически и твърдо бранят каноничността. Крайно необходимо е свикването на Всеправославен събор. На такава позиция до този момент са девет поместни Църкви – Антиохийската, Румънската, Сръбската, Руската, Полската, Албанската, Чешката, включително и Северомакедонската Църква. А ние, като една древна Църква, дала на Украинската писмеността и богослужебните книги, можем да помогнем като организираме Всеправославен събор, за да бъде изцелен този разкол и да не се разпространява из православния свят."

Да не забравяме и най-важното Софѝя означава Премъдрост Божия – Второто Лице на Светата Троица – Иисус Христос.

Свързани публикации:

• Патриарх Вартоломей загуби България
  
  
• Посланието на Петдесетница е да обединява вярващите в Христовата църква
  
  
• Благодатта на Светия Дух е в единението, чистотата на вярата и благочестието