Български оперни певци излизат на една сцена, за да отдадат почит към Борис Христов в 110-ата година от неговото рождение. Превъплъщавайки се в емблематични за великия бас роли, но и с доза артистична закачка те ще напомнят за световните му триумфи с пет концерта – от 11 октомври до 25 ноември – в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора.
“Български баси за Борис Христов” е проект на Националния музей “Борис Христов”, който се осъществява по идея, сценарий и режисура на директора на Русенската опера Пламен Бейков и обединява усилията на пет оперни театъра, излъчили най-изявените си солисти баси. Последният ученик на останалия в историята на оперното изкуство певец ги определя като “пъстроцветие от прекрасни гласове, всеки от тях със свои особености и индивидуалност”.
Юлиан Константинов ще се превъплъти в две от най-емблематичните роли на Борис Христов – той ще изпълни големия монолог на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски и арията на крал Филип II от “Дон Карлос”. Петър Бучков ще влезе в образа на Банко от операта “Макбет”, Деян Вачков – на Прочида от “Сицилианска вечерня”, а Пламен Кумпиков и Божидар Божкилов ще се представят с арии на Иван Сусанин. Заедно с тях на сцената ще излязат Евгений Арабаджиев, Делян Славов и Момчил Миланов.
Артистичните изяви на оперните певци ще бъдат редувани с архивни записи от Златния фонд на Българското национално радио, в които Борис Христов разказва за началото в софийските хорове преди войната и заминаването си за Италия, за предпочитаните роли и мисията в България. Думите му ще бъдат илюстрирани с негови фотографии от сцената и цивилния му живот. “Тези негови откровения ще прозвучат като препоръка към всички нас, неговите наследници, но и към съвсем младите колеги”, изтъква Пламен Бейков пред Радио България.
“С намигване и чувство за хумор, което да зарадва публиката, съм подбрал и две комични арии – разкрива подробности от сценария на концертната програма той. – Едната е “Арията на клеветата” на Дон Базилио, а другата – голямата ария на Лепорело, в която разказва за завоеванията на Дон Жуан. В тях солистите ще участват в нещо като джазиран джемсешън и ще си подават реплики подобно на пинг-понг. Замисляме и един бис, който да придаде по-ведро настроение, тъй като ариите на басите обикновено са свързани със силен драматизъм.”
Дълбок, могъщ, изразителен, страховит, съдбовен – всички тези определения могат да бъдат приписани на басовия глас. Какви общочовешки качества обаче обединяват носителите му?
“Ние, басите, сме спокойни, интелектуални, разсъдливи, разумни, толерантни хора – казва Пламен Бейков. – Експанзията и силната емоционалност, ярко изявени при тенорите, не са ни присъщи. Така че в чисто човешки план всеки един от нас е с много добри лични качества и като колеги взаимно се харесваме, уважаваме, почитаме. В редки случаи е имало елементи на конкуренция, но тя по-скоро ни е помагала да се развиваме и да надграждаме.”
Разбира се, подобно посредствено отношение към изкуството – с усмивка и лекота, със заставане над суетата и съперничеството на сцената и в живота в най-голяма степен е било характерно за Борис Христов, потвърждава неговият ученик.
“Той осъзнаваше висотата на своя професионализъм – отговаря Пламен Бейков. – Но, от друга страна, проявяваше една разумна и в същото време горда скромност, заявявайки, че се е старал да прави всичко докъдето стигат силите му и дори не се е поколебавал да поиска прошка от публиката, ако не е изпълнил нейните очаквания. Борис Христов притежаваше също интелектуално чувство за хумор, както и уникална чувствителност, стигаща до две почти самоизключващи се противоположности. Когато ученикът успееше да постигне нещо, което учителят желаеше, беше в състояние да се просълзи, да се отпусне и да почувства изпълнението, музиката. Когато обаче забелязваше немарливост или липса на старание, стоварваше гнева си върху нас. Наистина беше нещо изключително да срещнеш такъв човек в живота си.”
Щастие, което спохожда Пламен Бейков през зимата на 1990-91 г. – скоро след рухването на комунистическия режим, когато в родината бушува, по думите му, най-голямата икономическа криза. Именно в този период заедно със сопраното Мариана Цветкова той има късмета да се озове в Рим, за да специализира в Академията за изкуство и култура в класа на Борис Христов.
“Всички предвидени средства за други педагози в програмата отпаднаха и тогава той се нагърби основно да работи с нас – разказва Пламен Бейков. – Дори нещо, което не е правил с други специализанти – в съботните дни имахме занимания и по вокална техника, когато ни разпяваше и ни даваше съвети. Той особено наблягаше на верността към словото, което трябваше да проникне в нас и да се превърне във вратата, отваряща пътя към пресъздаването на образа. И мисля, че в голяма степен ключът към тайната на силата на неговото превъплъщение и актьорския му талант се криеше именно в абсолютното проникване в текста и извеждането му като свой.”
Разкривайки неизбродим свят на познания, усещания, събуждания, докосвания, сътворявания, обучението далеч надхвърля дебрите на музиката. Така ученикът вниква в същността на думи като “покаяние”, “приземяване”, “безкомпромисност”.
“В навечерието на Възкресение през 1991 г. Борис Христов пожела непрекъснато да слушаме “Матеус пасион” в интерпретацията на Ойген Йохум – спомня си Пламен Бейков. – Във времето, свободно от обучителни занимания, той влизаше в залата и настояваше всички заедно да слушаме музика. Даде ми и друга препоръка – да си пускам клавирните прелюдии и фуги на Бах за усъвършенстване на музикалния слух. И тъй като вече имах слабост към бароковата музика и стигнах дотам, че си купих партитурата на “Матеус пасион” в Рим с малкото пари на разположение, започнах да слушам произведението с него, следейки нотния текст. Това вероятно предопредели по-нататъшната ми съдба.Вече над 15 г. работя с Баховото общество и имам десетки изпълнения на “Матеус пасион” – и на речитативите, и на ариите, не само у нас, но и в чужбина. Изпълнението на музиката на Бах и проникновението в тези текстове говори много за покаянието.”
До ден-днешен Пламен Бейков продължава да се учи от Борис Христов. Дистанцията на времето спомага да бъдат разкодирани старателно записаните в младежките тефтери споделени тънкости, но неразбрани от неузрелия заради липсата на опит на сцената и в живота артист. Днес той достига и до загадките на неговата душа – прозираща най-вече през гласа.
“Просветена, дълбока, душа, която е опознал – казва оперният артист. – Фактът, че Борис Христов познаваше себе си много добре му даваше възможност да бъде в мир със себе си – независимо, че винаги е бил емоционален, страстен, дори конфликтен в защитаването на своята правда. А за да бъде такъв, той имаше абсолютната увереност в това, което правеше. Нямам представа как е извоювал своето вътрешно равновесие, този вътрешен мир, но вероятно се дължи на трудното начало във военните и следвоенните години. Може би изпитанията са го възпитали, давайки му това уникално съчетание от увереност и сила, гордост, но не и горделивост.”
С признателност и смирение Пламен Бейков вече 10 години работи по още един проект, свързан с незабравимия му учител.
“Когато се честваше стогодишнината на Борис Христов и участвах в един концерт в Българския културен център в Рим, където се намира и библиотеката му, се зарових в нея – разказва той. – Бяхме чували, че той че е имал голям интерес към българската песен, че е имал желание да записва, но така и не е осъществил своя проект. Така от голямото количество песни успях да селектирам 20, върху които е оставил много съдържателни рецензии, а някои от тях дори са транспонирани за неговия глас и подготвени за изпълнение. Реших да ги разуча и на 4 ноември със заглавието “Борис Христов – посланик на българската песен” заедно с пианистката Божена Петрова ще ги представим в Първо студио на Българското национално радио.”
Снимки: operaplovdiv.bg, Държавна опера Стара Загора, Общински културен институт „Красно село“, boris-christoff.net, Мултимедиен музей „Борис Христов“,Facebook / Пламен Бейков, Erio Piccagliani
Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия..
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Нашумялото дуо Молец поставя финал на турнето си из страната с грандиозен спектакъл. На 21 ноември в "Арена София" Крис Макаров и Юли Славчев ще ни..