"Гласувам винаги, когато мога и съм на място, където има начин да го направя" – с гордост и без предразсъдъци казва за Радио България  световноизвестният български цигулар и концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Пантелеев-Ешкенази. И днес без изключение той ще изпълни своя граждански дълг тук, "вкъщи" както нарича родната си София.

"Това са вътрешни потребности на личността. Особено каузите, които са благотворителни и са свързани със здравето на хората за мен са много важни. Най-важното нещо за нас е здравето и ако мога с нещо да помогна винаги съм го правил. Политически – да, по някой път просто не издържам на това, което виждам у нас! Особено на на начина, по който се правят нещата. Хората страдат от това и на мен ми е много мъчно да го гледам. А нашият народ заслужава по-добро управление, да се чувства по-добре, да има повече възможности, да има повече самочувствие. И когато това не е така заради лошото управление на страната, ми е много мъчно и съм силно емоционален в тази връзка." 

А отвъд пределите на родината силни емоции поражда българската култура и история. България за другите е Георги Господинов, Мария Бакалова, Теодор Ушев, Райна Кабаиванска, Мистерията на българските гласове… част от българските артисти, прескочили границите на малкия език и държава и спечелили изборите на човешката космополитна душа.

Кога и държавата ще даде своя глас за културата?

"Много е сложен въпросът – признава Ешкенази. – И не знам дали можем да го разнищим, както се казва, но аз доколкото разбирам от мои приятели, които са вече на много водещи позиции в България, всъщност пари (за култура - бел.ред.) има. Само че невинаги музикантите или творците изобщо могат да се възползват от тях. Това трябва да се подобри. Трябва да се подобри начинът, по който се усвояват държавните средства, да бъде по-достъпен директно за артистите. Също така и артистите трябва да вземат нещата повече в свои ръце. Защото това, което съм забелязал, примерно в Нидерландия – там също не е лесно. Там също нищо не е даденост. Това е една борба и ръководствата на отделните музикални колективи влагат много работа в това да докажат на правителство или на който е необходимо, че техният труд, това което правят, е нужно на обществото. Тоест трябва не да чакаме да ни дадат нещо, а ние да си го вземем. Това е много, много важно и това е една промяна в манталитета на творците, която трябва да се случи."

Изключително опасна – така Веско Ешкенази определя ситуацията с непрестанни парламентарни избори у нас за последните три години. Днес той гласува за следното:

"Аз първо искам да се промени начинът, по който се ръководи тази държава и да не влизаме в тази спирала надолу с непрекъснати избори. Това е много опасно за всяка една държава. Аз разбирам, че сме много разделени, разбирам, че хората са много разделени, но трябва да се намери някакъв консенсус. Пак за пример Нидерландия, защото там живея постоянно последните близо 30-години – те също след изборите си преди две години около година нямаха правителство. Те изчакаха, водеха разговори, разговори, разговори и най-после тогава съставиха кабинет. Не може на всеки няколко месеца да има избори в държавата. Това е невъзможно. Аз разбирам, че и другото също е много трудно, но ако това се промени, може би има някакъв път напред. А това, което искам по принцип да се промени в България е просто ние най-после да разберем, че сме европейска държава. Да го разберем наистина, че принадлежим към стара Европа, към този континент по всякакъв начин, и че го заслужаваме. Ние всички го заслужаваме. Трябва обаче и да работим за това и не само, както казах, да чакаме нещо да ни се случи, а ние да си го направим това нещо."

При това с принципите от музиката – да идеализираме чувствата в делника и да се стремим да правим нещо по-добро от това, което е в момента.