Погазването на парламентарните традиции е знак за дълбока африканизация на българската политика

Отмина първото заседание на новоизбраното Народно събрание. Както и в изминалите три български парламента, изборът на председател се оказа сериозно предизвикателство, тъй като нито един от двамата кандидати – Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Андрей Цеков от ППДБ, събрали най-много гласове и достигнали до балотаж, не получи необходимата подкрепа, за да се превърне в новия пръв сред равни. 

"Изборът на председател на НС трябва да е избор на депутат, който е способен да организира и ръководи работата на парламента, така че процесите в НС както по избор ново правителство, така и по стартирането на нова законодателна програма, да протичат най-гладко. Председателят на НС има особена и неблагодарна позиция – да е балансиран, неутрален" – напомни в интервю за БНР председателят на Народното събрание в периода 2005-2009 година Георги Пирински.

Според него първите часове на 51-ото Народно събрание не са успели да изпратят позитивно послание към гражданите:

"В изказванията на лидерите на политическите партии в НС трябваше да прозвучи готовността да се търси не само подкрепа на собствената позиция, а онази територия на разговор и подадена ръка, която да даде възможност да се формира позитивен резултат от началото на парламента" – поясни Пирински.

• Депутатите положиха клетва да се ръководят от интересите на народа

"По (не)избора на председател на парламента можем да съдим каква ще е работата нататък" – отбеляза и политологът Иван Начев, като припомни:

"От последния пълен мандат имаме много политически играчи, но никой не може да задържи властта. Доверието ерозира, защото липсва отговорност и способност на първия за сътрудничество. Това дава поле и занапред за изява на нови политически авантюристи. Вече е наивно да се мисли, че една партия ще може да постигне достатъчно мнозинство, дори и в коалиция само с един политически партньор."

За преодоляването на политическата безизходица, в която се намираме, е необходим разум – убеден е конституционалистът Борислав Цеков:

„Ако не, всички ще станат вкупом непотребни, и влиза сила сценарият "Путин", при който Румен Радев заграбва цялата власт. И с демокрацията в България ще бъде приключено. Това е кремълският сценарий за България.  Има партийни племена, които са се окопали и не признават демократичния вот на гражданите. Защото има парламентарна ясна традиция, но тя беше погазена, а именно – първата политическа сила да излъчва председателя на парламента. Това е знак на една дълбока африканизация на българската политика, на изключително ниска политическа култура и на още по-ниска коалиционна култура."

Дали е възможно съставянето на работещо правителство с няколкомесечен или годишен живот, предстои да разберем. Безспорно е, че такова е необходимо и очаквано от гражданите, за които изборите се превърнаха в част от ежедневието. Вотът на 27 октомври тази година обаче, остави твърде много съмнения относно неговата честност и прозрачност, за да може да подминем темата с лека ръка.

• Конституционният съд образува дело за оспорване на изборите за 51-во НС от 27 октомври

"Политическата криза не само, че не се решава, но и се задълбочава и делегитимира основата на всяко едно демократично общество, каквото са парламентарните избори. При условие, че имаме толкова подозрения, че е нарушена брутално логиката на политическото пространство, най-логично е да изискаме, като общество, изборите да се касират. Не виждам шанс за дългосрочно решаване на политическата криза чрез конструиране на правителство", коментира социологът Живко Георгиев.

Текст: Йоан Колев /използвани са интервюта на Георги Налбантов и Теодора Симова от БНР-"Хоризонт, Данаил Конов от БНР-"Радио София", Антанета Петричанска от БНР-Пловдив/