Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия Виенски филхармоничен оркестър (ВФО).
Изключителният австрийски цигулар беше в София неотдавна за концерт със световноизвестната българска пианистка Пламена Мангова, Камерен оркестър „Софийски солисти“ и диригента му Константин Добройков.
Това е първият му концерт както с оркестъра, така и с Пламена Мангова, за която той казва, че е „впечатлен от нейната невероятна енергия, емоционално свирене и виртуозност“. Но не е първият му концерт в София. Ето как маестро Хонек разказва за едно свое мрачно и донякъде подтискащо преживяване в миналото:
„Всъщност преди 42 години бях в София и свирих с Караян и оркестъра. Разбира се, че имам спомени! Беше много тъмно, много сиво, усещането беше тягостно, това беше по времето на комунизма. Но сега всичко е светло, чисто и приятно. Надявам се, че до следващия ми концерт в София няма да минат още 42 години.“
Райнер Хонек е 20-годишен, когато постъпва на работа във Виенската държавна опера и Виенската филхармония като първа цигулка през 1981 г. На 23 години се издига до концертмайстор в Операта, а 31-годишен става концертмайстор на Виенската филхармония: "Започнах с Караян. Това бяха последните му десет години, а аз имах възможността да свиря с него и да се докосна до преподавателската му дейност".
След като сте свирили с най-блестящите диригенти на нашето време, срещнахте ли сродна душа - някого, с когото чувствате артистична връзка?
"Както казах, спомням си много неща от първите ми 10 години, Караян, Бьом и Абадо, Бърнстейн и Клайбер... Всяка седмица свирехме с различен диригент, бяха изключително интензивни години. Много ми хареса Марис Янсонс (1943-2019 - ред.). Харесваше ми музикалността му, професионализмът му, фактът, че винаги търсеше красотата и същевременно беше технически съвършен. Но има много диригенти, които са фантастични, не мога да кажа, че един не ми харесва или че друг ми харесва повече. Защото често всеки диригент си има репертоар, с който се справя много, много добре, и друг репертоар, с който не се справя чак толкова добре, колкото някой друг, например.
Дори Караян, когато дирижираше Моцарт и Хайдн - пак беше много красиво, но можеше да е малко по-жизнерадостно."
Концертмайсторът на Виенската филхармония е точният човек, когото можем да попитаме каква е тайната на прословутия "виенски" звук, който прави свиренето на Виенската филхармония толкова разпознаваемо?
„Много хора ме питат за това. Мисля, че виенското звучене е смесица от красота - красотата е най-важното нещо, но и от емоционално свирене, което идва от дълбоко от душата на музиканта. Дори когато свириш много тихо, пианисимо, пак трябва да изразиш цялото това напрежение и емоция.
Във Виена сме благословени и с тази красива зала - Музикферайн, която е прочута с великолепния си звук. Разбира се, ние сме добър оркестър, но и свирим с най-добрите диригенти в света.
Така е било открай време, от повече от 180 години - оркестърът на Виенската филхармония винаги е свирил с най-добрите диригенти. Това създава традиция. И тази традиция се предава от по-възрастните музиканти на по-младите."
Виена е градът на културата, на класическата музика, на великите композитори, отбелязва Райнер Хонек и обяснява, как навремето (а и сега) единствената амбиция на младите музиканти във Виена е била не да станат солисти, а да се присъединят към оркестъра.
"И щом влезеш, оставаш там“ – споделя Райнер Хонек.
„Ние свирим и в операта. Всъщност прекарваме повече от половината си време в операта. И свирим с невероятни певци. Като музикант в оркестър, ако винаги свириш с велики певци, се адаптираш, дишаш с тяхната музика, представяш си как би "изпял" дадена мелодия с инструмента си. Затова мисля, че именно многото малки детайли създават виенското звучене."
Цялото семейство на Хонек се занимава с музика. Един от племенниците му е цигулар във Филхармонията, а брат му Манфред Хонек е известен диригент.
„Всичко дължим на баща ми. Произхождам от много голямо семейство - бяхме девет деца. Родени сме в провинцията, в източната част на Австрия, много далеч от каквато и да било класическа музика. Но баща ми беше страстен любител музикант, свиреше на цитра и мечтата му беше цялото семейство да се научи да свири на музикален инструмент. Бях много млад, когато майка ми почина - само на 4 години. Тогава цялото семейство се преселихме във Виена. Баща ми ни заведе там, за да имаме възможност да учим. Без пари, получихме помощ от една институция и така всички успяхме да се изучим да свирим.
Баща ми репетираше с нас. Не беше прекалено строг, но свирехме всеки ден. И неговият фанатизъм, любовта му към музиката, любовта му към красотата бяха ключови за нашето равитие. Спомням си как казваше: „Винаги можеш да свириш по-добре. Затова не се успокоявай с постигнатото."
Вярвате ли в този принцип и сега?
„Да, но въпросът е да бъдеш умерен. Да не се самоунищожаваш, да не мислиш, че никога няма да бъдеш достатъчно добър. Оптимизъм, но без си нереалистично самонадеян, това е ключът."
За никого не е тайна, че българската цигуларка Албена Данаилова, първата жена концертмайстор в историята на Виенската филхармония, е не само колежка, но и партньор в живота на Райнер Хонех.
Как тази връзка е повлияла на представата ви за България и българския народ?
"Разбира се, че представата ми се промени драматично. Преди не знаех много за България“, казва той и добавя:
„Мисля, че българските музиканти имат изключително добра подготовка. Това е нещо, което не знаех преди. Всеки път се впечатлявам колко добре свирят тези хора. Когато Албена дойде във Виена и заработи в оркестъра, тя също трябваше да се адаптира към виенския стил на свирене. Много бързо се справи и мога да кажа не само от лична гледна точка, но и от артистична, че тя наистина е един много ценен член на оркестъра."
На първи януари почти всеки дом в Европа, а и по света, се оглася от Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Колко време се подготвя оркестърът за това събитие?
„Имаме три дни репетиции, сутрин и следобед, така че това е много, а след това имаме два предварителни концерта - те също се продават. После е Новогодишният концерт, който се излъчва на живо по телевизията."
Стресиращо ли е, когато знаеш, че целият свят те гледа?
„Да, доста. Въпреки че музиката изглежда много лека, щастлива и позитивна, като музикант трябва много да внимаваш да не сбъркаш, да я изпълниш наистина добре. Музиката на Щраус трябва да се свири много, много добре. Ако не е в правилното темпо, с точната артикулация или във верния дух, тя може да е скучновата - от тези музики, които слушаш с половин ухо. Но изсвирена с правилния дух, с правилната интензивност направо отлита! А границата между двете изпълнения е много малка.“
Диригент на концерта на 1 януари 2025 г. ще бъде Рикардо Мути. Но няма да видим Райнер Хонек до маестро Мути, защото, както той обясни: „ние се редуваме, аз свирих в последния, така че ще ме видите отново през 2026 г.“
Снимки: salzburgerfestspiele.at, Facebook / Plamena Mangova, wienerphilharmoniker.at, bulgaren.org, ЕПА/БГНЕС
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..