Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на това в какъв размер са щетите, нанесени върху културните институции в страната, както и да се оценят загубите на художествени и археологически експонати от фондовете на различните музеи и галерии.

Изчисления на ООН отчитат, че загубите на украинско културно наследство и исторически забележителности от началото на войната до сега, се равняват на над 3,5 милиарда долара. По данни от 2023 година, населението на Украйна е 37 милиона души. Част от него са беларуси, кримски татари, грузинци, гагаузи, румънци, унгарци, поляци, арменци, евреи, бесарабски българи и други, като всяка от тези общности има своя култура и традиции, които спазва и почита свободно.

Войната, разбира се, ограничава в значителна степен възможностите на семействата да бъдат заедно и да посветят спокойно времето си на традициите. И все пак, опитите им продължават, защото – по думите на председателя на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" Галин Георгиев – бесарабските българи считат тези традиции за част от тях самите и са изключително силно свързани с тях. Той дава пример с гергьовския обичай в района на Чушмелий (Южна Украйна), но уточни, че това важи и за останалите църковни празници и тези от народния календар:

"Бесарабската традиция за Гергьовден е свързана с това да изнесат печеното агне на двора или на улицата. В много райони на България се е случвало същото. Но уви, сега в Украйна това е невъзможно, заради вечерния час и други ограничения, които не позволяват събирането на хората заедно. А гергьовската традиция там е уникална, тъй като е запазена почти така, както е пренесена от селищата в т.нар. провадийски сърт – една област в България, около град Провадия, където е запазен много интересен старинен диалект, доближаващ се много до старобългарския говор. Само в Чушмелий в Бесарабия те са запазени и като говор, и като културна традиция."

По време на дискусия в София, посветена на българското културно наследство в Украйна и начините за неговото опазване, в рамките на фестивала "Око", Георгиев обърна внимание и на друг особено важен за българската общност в страната въпрос:

"Иван Плачков (бивш министър на енергетиката на Украйна и бивш областен управител на Одеса – бел. авт.) се обърна към мен и нашето дружество "Родолюбец" с молба да помислим как да възраждаме българското в региона. Аз го попитах, как в условията на война да се мисли за организирането на събори и празници? За него обаче беше важно хората там да продължат да говорят повече на български. В момента езикът, на който те говорят у дома е български, но доминиращото общество в страната са украинци, чиито език трябва да се знае. Така собственият отива на по-задно място. 

Сега, в условията на войната, това още повече се засилва като тенденция, хората започват да говорят с останалите на руски или украински. Мисля си, че България много трябва да помага в тази ситуация, защото прародината е много важно нещо в съзнанието на тези хора. Те са си представяли тази напусната земя като обетована, в която един ден ще се завърнат."

Въпреки продължаващите военни действия в страната, Украйна работи за дигитализация на своето културно-историческо наследство. Част от него са и традициите и обичаите, които спазват представителите на различните етнически групи там. Процесът, с който се занимава Централният държавен аудиовизуален електронен архив, е твърде бавен, изисква средства и необходима апаратура и не е възможно да се определи темпът  на напредъка му. Затова и няма конкретен отговор на въпроса, каква част от българското културно наследство в страната е запазено за поколенията.

Снимки: БТА- архив, БГНЕС, ЕПА БГНЕС, архив, t.me/media_ua_bg