Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век. Нашенската й версия най-често се приготвя от сусамов или слънчогледов тахан и е подсладена със захар или мед. Популярна у нас е също нуга халвата на основата на белтъци, захар и брашно. Но като че ли бялата халва, която се консумира на един от най-големите ни християнски празници Сирни Заговезни, е залегнала най-дълбоко в българските традиции.
В град Борово (Русенска област) все още има жени, които варят бяла халва у дома, така както бабите им навремето. Неслучайно тяхната рецепта беше избрана за участие в тазгодишната национална селекция "Живи човешки съкровища" на Министерството на културата. Приготвянето на деликатеса обаче е доста трудоемко, научаваме от Атанаска Иванова - секретар на читалище "Искра 1898" в Борово. А ето и рецептата:
"За направата на халвата ни трябва билката чувен, – обяснява Атанаска Иванова. – Навремето са я отглеждали в градините, а днес се намира в билковите аптеки. 50 гр от билката се варят няколко дни по малко, докато от 2 литра вода останат около две лимонадени шишета /около 500 мл/ концентрирана отвара за две дози халва. Отварата се разбива на пяна в т.нар. чувенова кофа с малка метличка от чувен. Междувременно се приготвя захарен сироп от 2 кг захар, вода и лимонена киселина, който се смесва с пяната от чувена. Получената смес се бърка на готварска печка на дърва около четири часа, докато достигне правилната консистенция – проверява се, като капка от нея, след изстиване, трябва да е толкова твърда, че да се натрошава, а не да се разтяга. Накрая се добавят орехи, а халвата се изсипва в тава и се украсява с цели орехови ядки, наричани "петлета"."
В днешния град Бяла (някогашното село Горазд ), тази традиция датира от 1880 г., когато пет овчарски семейства се установяват в селището от други части на България и пренасят рецептата.
"Когато решихме да кандидатстваме (за "Живите човешки съкровища" – бел.ред.) с варене на бяла халва за Сирни Заговезни, започнахме да правим проучвания в нашето селище. Разговаряхме с 92-годишната Пенка Великова, за да разберем откога помни, че се е правила такава халва.
А когато аз дойдох като млада булка в Борово, през пролетта на 1986 г., моята свекърва покани тукашна майсторка на халвата, баба Яна, да води процеса на приготвянето й, а по-младите в къщата й помагахме. Това беше първото ми участие в приготвянето на халва"- спомня си Атанаска Иванова.
В наши дни бялата халва се консумира с повод и без повод през цялата година и е широко разпространена в търговската ни мрежа. Но в миналото предците ни са вкусвали белия деликатес само и единствено на Сирни Заговезни. "Хората са приготвяли големи количества бяла халва за този празник", разказва Атанаска Иванова и допълва:
"След Сирни Заговезни започват Великденските пости, когато не се блажи и това е десертът за Сирни Заговезни. Другото нещо, което си спомням е, че на този ден връзвахме парче бяла халва с конец и най-възрастната жена в къщата обикаляше дечицата, наклякали около нея. Докато държеше халвата за конеца, те се мъчеха да хванат парченце от нея в устата. Този ритуал се казва "хамкане". И за детето, което успее да захапе парчето халва, казвахме, че ще е здраво през цялата година. След това конецът се запалваше и ако гори с хубав пламък, се смяташе, че годината ще бъде плодородна. В селото ни още има възрастни жени, които приготвят у дома тази халва, но са единични случаи. Затова искаме да възродим тази традиция" – каза в заключение Атанаска Иванова.
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..