През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и дипломатически ноти, Евгения стига до неочаквано решение в коя държава и към кое семейство иска да се присъедини.

Чрез методите на т.нар. критична историческа фабулация, позволяваща да чуем за "архивния шепот" на исторически персонажи без собствени документални следи, проф. Теодора Драгостинова от Щатския университет в Охайо разказа една човешка история пред аудиторията в Института по етнология и фолклористика на БАН. В нея историкът илюстрира дилемите на много обикновени хора в десетилетието след Първата световна война, в които се преплитат държавни граници и семейни съдби.  

"Лекцията (на тема "Между граници и семейства: в търсене на архивния шепот" – бел. ред.) се основава на работа в държавните архиви в София – казва проф. Теодора Драгостинова. – Съвсем неочаквано намерих една тайна кутийка и в нея бяха наредени невиждани от никого документи. Когато се разрових, открих въпроса за деца, разделени през 1920 г. от своите родители, които международната общественост се опитва да репатрира по родните места. Оказва се обаче, че след шестгодишно воюване и три войни да събереш семейства е сложна работа. От тези архиви се появиха много житейски съдби и една от тях беше на Евгения – 20-годишната майка, омъжена за български съпруг и с родители, живеещи в Гърция. За съжаление, винаги, когато има война, се стига до ситуация на разделени семейства, на деца сираци. Такъв е случаят и днес с войните в Украйна, Сирия, Судан, Газа."

Проф. Теодора Драгостинова представя себе си като историк на Балканите, който се занимава с миграция, национализъм, културна дипломация, въпроси на движението – на хора, идеи, дефиниции. Тя също така преподава съвременна европейска и източноевропейска история на студентите в Охайо и е автор на няколко книги, сред тях "Между две родини: Националност и емиграция сред гърците в България, 1900-1949" и "Студената война от периферията: Една малка социалистическа държава на глобалната културна сцена".

"Заминах за Съединените щати, за да напиша дисертация на източноевропейска тема – връща времето проф. Теодора Драгостинова. – Определено смятам, че мигрантският ми път ме вдъхновява да продължавам да работя върху тематика, свързана с България и с Европа. Но миграциите и национализмът си остават едни от най-важните теми, по които се опитвам да допринеса, тъй като целият ми житейски път е преминал между две родини, между граници, различни паспорти, различни идентичности. Затова и съм съпричастна към житейския опит и съдбата на хората."

С какво обаче изследванията върху нашия район са интересни, но и полезни отвъд Океана и разкриват общовалидни, глобални процеси?

"Всяка държава може да бъде използвана за илюстрирането на глобални процеси – отговаря проф. Теодора Драгостинова. – Важното е да задаваш интересни въпроси и да можеш теоретично да отговориш на тях. В своята изследователска дейност съм поставила въпроса за малките държави – България като една малка държава, пример за глобалните процеси. Подхождам по този начин и първата ми книга беше върху гръцкото малцинство у нас, а втората – за нашата културна дипломация по време на Студената война. В момента работя върху разделените семейства в следвоенното десетилетие в България. Всичките тези теми са фокусирани върху страната ни, но задават глобални общочовешки въпроси."

Ето защо, според историка, е добре да помним и осъзнаваме случилото се в недалечната ни история, когато се вглеждаме в недъзите на съвременното общество:

"Интересното е, че темата на моята лекция беше фокусирана върху несигурността като исторически опит, а колегите антрополози изтъкнаха, че явлението като съвременна действителност се проявява много рязко. И понеже живеем в тази несигурност, е добре да се върнем назад във времето и да видим хората как са се чувствали. Представете си България след три войни, след загуби на територии, след миграции, когато пристигат 280 хил. бежанци. Не смятате ли, че несигурността през 1924 г. – преди един век, е била по-голяма, отколкото сега? В момента ние мислим, че живеем в най-несигурното време, но едва ли."

Като всеки човек, и проф. Теодора Драгостинова извън академичните аудитории има своите любими занимания и с удоволствие споделя какво обича да прави в свободното си време.

"Теодора Драгостинова извън науката е градинар – казва тя. – Много обичам да се грижа за цветя, не мога да гледам зарзават, от време на време се опитвам да насадя някои билки и подправки. Не обичм да си чистя и плевя градинката – обичам да се разхождам из планината и най-вече в горите. През последните години започнах да тичам, а това изчиства мозъка ми от всякакво напрежение, давайки ми възможност да мисля по-ясно. Препоръчвам го на всички."

И тъй като коледните и новогодишните празници наближават, проф. Теодора Драгостинова и този път ще остане вярна на българските традиции: "Баница и питка с монета задължително, моите деца тези неща ги правят всяка година."

Снимки: Диана Цанкова, личен архив Теодора Драгостинова, ИЕФЕМ-БАН