На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест, присъщи за Христовия следовник, увенчан с венеца на мъченичество. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса.
Младият Стефан бил посветен за дякон от учениците на Иисус Христос и също като тях вършел чудеса - изцелявал болни, прогонвал бесове. Когато била създадена християнската Йерусалимска община, за да поеме грижата за вдовиците и нуждаещите се, св. Стефан станал неин пръв служител – архидякон. Тя била справедливо устроена, а архидякон Стефан бил отдаден изцяло на грижата за хората. Юдеите завидели на Христовия последовател, който събирал около себе си много вярващи и го обвинили в богохулство пред Синедриона. Когато първосвещениците го повикали, той оборил пред тях всички обвинения и на свой ред ги изобличил в богоборство и убийства на пророците, предрекли идването на Спасителя. Съдниците на св. Стефан още повече се озлобили и го предали на тълпата, за да бъде убит с камъни. На лобното си място, св. Стефан се обърнал с молитва към Бога да прости на враговете му. А от върха на Елеонската планина, според Преданието, Света Богородица и св. Йоан Богослов наблюдавали подвига му и горещо се молели за него. С годините, свидетелствата за мъченическата смърт на светеца избледнели и едва в края на ІV век мощите му били открити. От тях се разнесло чудно благоухание, станали много чудеса и споменът за него засиял като образец на милосърдието и търпението.
Първоначално Църквата отбелязвала паметта му на 26 декември, след Рождество Христово, но след време, Константинопол определил 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица. Почитането на светеца е преместено на 27 декември, но Католическата Църква продължава да отбелязва деня му на 26 декември.
Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.
С името на светеца е свързана Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул. За светинята на българския дух научаваме от съкровищницата на Радио България:
На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев...
На 3 февруари Православната църква отдава специална почит към св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица, които посрещнали Младенеца Христос в..
На 4 февруари Православната църква чества преподобни Исидор Пелусиотски – един от Отците учители на Църквата, теолог, автор на богословски..