Свети Антоний или авва Антоний е египетски монах-аскет, считан за основател на монашеството. Първият от т. нар. отци пустинници и духовен наставник на стотици отшелници.

Роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни копти християни. Когато неговите родители починали бил на 20 години, раздал имането си на бедни и се оттеглил в усамотение в пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. 

Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и аскетизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост. През 306 г. около св. Антоний започнали да се събират сподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. 

Преподобни Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена. Житието му е написано около 360 г. от св. Атанасий, епископ на Александрия.