Връзката между България, "Мустаците на Дали" и Пикасо е тема, която би могла да остане широко дискутирана в следващите няколко години, а може би и десетилетия. Причината за това не е свързана нито с новите технологии и изкуствения интелект, нито с открития в родословните връзки на великите художници от 20-ти век, а с една българка – художничката Анна Мутавска.

Родена в Бургас и известна повече на сцената на световното изобразително изкуство, отколкото в България, тя започва творческия си път в Испания, която е и неин дом по това време. Картините й бързо намират своите почитатели сред колекционерите в Канада, Франция, Испания, а така също и у нас. Скоро платната й започват да получават и професионално признание от престижните конкурси за съвременно изобразително изкуство. Едно от тях е наградата й от конкурса "Мустаците на Дали" в Мадрид, през 2022г. Малко след това организаторите на Международния фестивал за мир в Канада сравняват едно от нейните платна с най- известната картина на Пабло Пикасо, а през 2023-та кураторът на Миланското биенале – Салво Нугнес, определя Анна Мутавска като "вдъхновител на изкуството и културата" и подчертава, че творбите й "не спират да пленяват зрителите", защото са "мост, който върви през самото изкуство".

Днес галеристи и куратори от Европа и Северна Америка проявяват изключителен интерес към творчеството на българката, определящи го като явление, съпоставимо с това на големите художници на 20-ти век. През септември 2024-та платната й бяха изложени за пръв път на територията на България, в родния град на художничката – Бургас.

Интересен е фактът, че талантът на Анна се е проявил още в детството й, когато едва 10-годишна тя печели първата си награда от общонационален конкурс за детска рисунка, а тогавашният президент д-р Жельо Желев лично й връчва грамотата. След завършването на средното си образование обаче, Анна поема по съвсем различен професионален път. Той я отвежда в Испания, а там изкуството само я открива.

"Ако Бог те е целунал и е казал – "Ти ще бъдеш такъв!" Ти ще бъдеш!" – цял живот ще се занимаваш с нещо различно, както е в моя случай, доста по-доходоносно и по-малко нервиращо, и накрая пак се връщаш към своето призвание. Преди да стана художничка имах доста успешен бизнес в сферата на мениджмънта, туризма и бизнес администрацията. Сега, благодарение на някои от испанските конкурси, съм стипендиантка към Мадридската академия на изкуствата, а специалността, която изучавам е "История на изкуството" – споделя Анна Мутавска, а единият от конкурсите, който определя пътя й като стипендиантка в Академията е "Мустаците на Дали". Картината, с която участва е четириизмерна и е под надслов "Любовта е гълъб".

"Общата идея беше за единността в този безчувствен свят, в който една от ценностите е любовта. Всяка страна на картината изобразяваше различен аспект от нея и различен сюжет. В детските си години бях впечатлена от Клод Моне и от това как първоначално нищо не се разбира в картините му, но когато се вгледаш по- внимателно, всичко се изяснява. В тях имаше един вятър. Този вятър, който трябва да присъства винаги и във всяко нещо, с което се занимава човек. Дори и да продава дъвки, трябва да го има!" – твърди Анна Мутавска и допълва, че днес любимият й художник е Пикасо – точно този, с когото я сравняват на фестивала в Канада:

"Абсолютно анонимно участвах в тази част, която беше за културата, свързана с изкуството. Награда ми се води трета, но друга в тази сфера нямаше. Тогава канадската кураторка и кураторката на една от нюйоркските галерии нарекоха картината ми: "Съвременната Герника". Интересното е, че аз съм единствената, която са я сравнили с Пикасо, а съм жена и съм българка, и винаги ще остана такава. Обичам България, обожавам я!" – с усмивка отбелязва Анна Мутавска, за която "вятърът", изглежда, е онова необяснимо усещане, в което всеки би могъл да изрази пълния си потенциал, докато създава връзки там, където логичните концепции не успяват. Точно такава е и връзката между България, "Мустаците на Дали" и Пикасо.

Вижте също:

• Изложба в София показва графики на Пикасо

Снимки: БТА, Десислава Шапкарова