Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgНа петата неделя след Възкресение, 18 май, Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката. Евангелското четиво разказва за беседата на Спасителя със самарянката, за живата вода или за благодатта на Светия Дух...
На 17 май отбелязваме паметта на свети мъченик Николай Софийски, както и Събор на светите Баташки мъченици. Те са канонизирани на 4 април 2011 г. в храм-паметника "Свети Александър Невски" по време на Света литургия, оглавена от Негово..
Една азбука, едно послание към Европа и много хипотези – глаголицата е ключ към нашето наследство и национална идентичност. По повод 1170-годишнината от създаването ѝ се пренасяме назад във времето и по-точно през IX век, когато Солунските братя –..
Проф. Константинос Нихоритис е учен, с когото свързваме най-много от откритите гръцки извори за делото на Кирил и Методий в световен мащаб...
Днес, 24 май, честваме Деня на Българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - един от най-светлите български..
На 25 май тази година се пада Шестата неделя след Пасха, наречена Неделя на Слепия. В тази неделя Църквата възпоменава едно от чудесата,..