Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgПравославната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска...
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни..
Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Никола Й. Вапцаров" във Варна отпразнува 144 години от основаването си. Период, в който учебното заведение следва..