Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgПрез 2025 г. България отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, която предшества кирилицата . По този повод Националната библиотека организира специални ателиета "Аз пиша на глаголица", в които деца от I до IV..
На 14 май тази година се пада Преполовение – подвижен празник, който Църквата отбелязва в средата на периода между Пасха и Петдесетница, в срядата преди Неделя на Самарянката . Възпоменава се онзи момент в живота на..
На 13 май честваме паметта на св. мъченица Гликерия девица и свети мъченик Лаодикий. Света Гликерия била с благороднически произход. Сближила се с християни и се обърнала към истинската вяра. Претърпяла заради Христа жестоки..
На 3 юни възпоменаваме светите мъченици Лукилиан, Клавдий, Ипатий, Павел, Дионисий и мъченица Павла девица. Лукилиан бил езически..
На 2 юни възпоменаваме свети Никифор изповедник, патриарх Константинополски и преподобномъченик Еразъм Охридски. Свети Никифор..